rojava-without-state-thumb.jpg

Революцията в Рожава осигурява историческа възможност за осъществяването на общностния модел на демократичен конфедерализъм на практика.

"Когато хората дойдоха за пръв път в къщата ни преди няколко години, за да попитат дали семейството ни би искало да участва в комуните, аз хвърлях камъни по тях за да ги прогоня ", смее се Бушра, млада жена от Тирбеспи, Рожава. Майка на две деца, тя принадлежи към ултра-консервативна религиозна секта. Преди на нея никога не ѝ е било позволено да напуска дома си и е трябвало да покрива цялото си тяло с изключение на очите.

"Сега участвам активно в изграждането на собствената си комуна", казва тя с гордост и сияйна усмивка. "Хората идват при мен, за да потърсят помощ в решаването на социалните проблеми. Но преди, ако някой ме беше попитал, аз дори не знаех какво е 'съвет', нито знаех какво правят хората на асамблеите."

Днес по целия свят хората прибягват до алтернативни форми на автономна организация, за да дадат отново значение на своето съществуване, да отразят желанието на човешкото творчество да изрази себе си като свобода. Тези колективи, комуни, кооперации и местни движения на обикновените хора могат да се характеризират като самозащитни механизми на хората срещу нахлуването на капитализма, патриархата и държавата.

В същото време, много коренни жители, култури и общности, които са изправени пред изключване и маргинализация, успяват да защитят своите общностни начини на живот и до днес. Прави впечатление, че общностите, които ефективно защитават начина си на съществуване от развиващия се около тях световен ред, често са описвани в негативен план, смята се че на тях им "липсва" нещо, а именно – държавата. Позитивистките и детерминистични тенденции, които доминират днешната историография, разглеждат тези общности като нещо необичайно, нецивилизовано, назадничаво. Държавността се приема за неизбежна последица от цивилизацията и модерността; естествена стъпка в линейния напредък на историята.

Несъмнено има някои генеалогични и онтологични разлики между, поради липса на по-добра дума, "модерните" революционни комуни, и естествените, органични общности. Първите се развиват предимно сред радикалните кръгове в капиталистическите общества като въстания срещу доминиращата система, а вторите представляват заплаха за хегемонните сили поради самия факт, че успяват да оцеляват. Но тези органични комуни също са политически, въпреки очевидните разлики между тях и комуните в метрополията със своите умишлени, целенасочени политики.

Вековете, а може би хилядолетията на съпротива срещу капиталистическия световен ред са в действителност много радикални прояви на неподчинение. За тези общности, относително незасегнати от световните течения поради техните характерни особености, природата, географията или активната им съпротива, общностната политика е просто естествена част от техния свят. Ето защо много хора в Рожава, например, където радикалната социална трансформация в момента е в ход, се отнасят към своята революция като към "връщане към нашата природа" или "възвръщането на нашата социална етика."

През цялата си история кюрдите са претърпели всякакви отрицания, потисничество, унищожение, геноцид и асимилация. Те са били изключени от държавническия порядък на два фронта: не само им е било отречено правото на собствена държава, но те са, едновременно с това, изключени от механизмите на държавните структури около тях. Но опитът им в бездържавността допринесе много за защитата на тяхната колективна етика и ценности, както и чувството за общност, особено в селските и планинските села, далеч от градовете.

До ден днешен, за Алевийските кюрдски села са характерни процесите на търсене на общо решение и ритуалите за помирение при социални спорове, основани на етиката и прошката в полза на общността. Но докато тези форми са широко разпространени в Кюрдистан, там също откриваме и съзнателния нов стремеж да се установи политическа система, центрирана около общи ценности – системата на Демократичния конфедерализъм, построена чрез демократична автономия и поставяне на комуната в нейния център.

Демократичен конфедерализъм в Рожава

Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), подобно на много други освободителни движения, първоначално мислеше, че създаването на независима държава ще бъде решението срещу насилието и потисничество. Въпреки това, с променящия се свят след разпадането на Съветския съюз, движението започва да развива фундаментална самокритика, както и критика на доминиращите социалистически политики по това време, които все още са фокусирани върху изземването на държавната власт. Към края на 90те години ПКК, под ръководството на Абдула Йоджалан, започна да артикулира алтернатива на националната държава и държавния социализъм.

При изучаване на историята на Кюрдистан и Близкия изток, както и естеството на властта, настоящата икономическа система и екологичните въпроси, Йоджалан стига до извода, че причината за "проблема със свободата", пред който е изправено човечеството, не е липсата на държава, а появата на държавата. В опит да разруши господството на системата, която се институционализира по целия свят в продължение на 5000 години като синтез на патриархата, капитализма и националната държава, тази алтернативна парадигма се основава на противоположни на системата идеи – освобождение на жените, екология и пряка демокрация.

Демократичният конфедерализъм е социален, политически и икономически модел на самоуправление, разработен от жени и младежи. Той се стреми да вкара волята на народа в практиката, като гледа на демокрацията като метод, а не като самоцел. Това е бездържавната демокрация.

Макар да предлага нови нормативни структури за да установи съзнателна политическа система, демократичният конфедерализъм е основан на хилядолетни форми на социална организация, които все още съществуват в рамките на общностите в Кюрдистан и извън него. Този модел може да изглежда странен за съвременното ни въображение, но той всъщност резонира добре със силното желание за еманципация сред различните народи в региона. Въпреки че системата е била реализирана в Бакур (Северeн Кюрдистан) в продължение на години, ограничавана от турската държавна репресия, историческата възможност да се приложи напълно демократичния конфедерализъм в практиката се появи едва днес в Рожава (Западен Кюрдистан).

Системата поставя "демократичната автономия" в своя център: хората се (само)организират пряко под формата на комуни и създават съвети. В Рожава този процес се улеснява от TeV-Dem (съкратено от "Движение за демократично общество"). Комуната се състои от доброволно самоорганизирани квартали и представлява най-съществения и радикален аспект на демократичната практика. Тя има комисии, работещи по различни въпроси като мира и справедливостта, икономиката, сигурността, образованието, жените, младежите и социалните услуги.

Комуните изпращат избирани делегати на съветите. Селските съвети изпращат делегати в градовете, градовете изпращат делегати в областните центрове и т.н. Всяка една от общините е автономна, но те са свързани една с друга чрез конфедеративна структура за целите на координацията и гарантирането на общи принципи. Само когато въпросът не може да бъде решен в основата (на ниво комуна) или когато проблемите надхвърлят интересите на съветите на по-ниско ниво, те се делегират на следващото ниво. "Висшите" инстанции са отговорни пред "ниските" нива, на които докладват за своите действия и решения.

Докато комуните са нивото, където се решават всекидневните проблеми и организацията на местно ниво, съветите създават планове и политики за сближаване и координация на действията. В началото на революцията, както и в новоосвободените области, асамблеите (общите събрания на населението) трябва първо да създадат съвети и едва по-късно започва развитието на по-децентрализирани местни организационни структури във формата на комуни.

Комуните работят за "морално-политическо" общество, съставено от съзнателни хора, които знаят как да разрешават социалните въпроси и които приемат всекидневното самоуправление като обща отговорност, вместо да го поверят на бюрократични елити. Всичко това се основава на доброволното и свободно участие на хората, за разлика от принудата и върховенството на закона.

Разбира се, трудно е да се повиши съзнанието на обществото в един кратък период от време, особено там, където условията на война, ембарго, интернализиран манталитет и древни деспотични структури са вкоренени дълбоко в институциите и могат да доведат до злоупотреби с власт и аполитични нагласи. Алтернативната образователна система, организирана чрез академии, има за цел да популяризира здравословното социално мислене, докато самоорганизацията на практика възпроизвежда съзнателно общество, като го мобилизира във всички сфери на живота.

Жените и младите хора се самоорганизират автономно и въплъщават социалната динамика, която естествено клони към повече демокрация и по-малко йерархия. Те се позиционират "наляво" от демократичния модел на автономия и формулират нови форми на производство и възпроизводство на знание .

Днес, кюрдското движение за свобода разделя властта поравно между жената и мъжа, от Кандил през Камишло до Париж. Идеята зад принципа на съпредседателството е едновременно символична и практическа. Той децентрализира властта и насърчава търсенето на консенсус, символизирайки в същото време хармонията между жените и мъжете. Само жените имат право да избират женския съпредседател, докато мъжкия съпредседател се избира от всички. Жените организират свои собствени, по-силни, по-идейно осъзнати структури към конфедерацията на жените, започвайки с автономните женски комуни.

Принципът на демократичния народ

Друг важен принцип, артикулиран от Йоджалан, е "демократичния народ". За разлика от монистичната доктрина на националната държава, която оправдава съществуването си чрез шовинистичен мит, тази концепция предвижда създаването на общество, основано на общ социален договор и основни етични принципи като равенството между половете. По този начин всички хора и групи, етнически, религиозни, езикови, полови, интелектуални идентичности и тенденции могат да се изразяват свободно и да добавят разнообразие към този експанзивен, етично-базиран народ, осигурявайки неговата демократизация. Колкото по-разнообразен е народа, толкова по-силна е неговата демократичност. Различните групи и общности получават пълен контрол за собственото си демократизиране отвътре.

В Рожава кюрди, араби, асирийци, арменци, туркмени и чеченци се опитват да създадат нов живот заедно. Същата логика е в основата на проекта на Народната демократична партия (НДП) от другата страна на границата с Турция. НДП обединенява всички общности на Месопотамия и Анадола под шапката на "свободната заедност" в демократичен народ.

Сред нейните депутати има кюрди, турци, арменци, араби, асирийци, мюсюлмани, алевити, християни и язиди, по-голямо разнообразие от всяка друга партия в турския парламент. В пълен контраст с монополизма на национално-държавническата идеология, концепцията за демократичен народ служи като идеологически механизъм за самозащита на различните народи.

rojava flags II breakerВъпреки че много различни общности участват активно в революцията в Рожава, дългогодишните вражди все още съществуват. Цели племенни конфедерации от араби едностранно изразиха подкрепата си за администрацията, но в някои части арабите остават подозрителни. Документи на тайните служби показват, че още в началото на 60те години на миналия век партията БААС в Сирия изработва сложни планове да настрои различните общности една срещу друга, особено в Чизре (Източна Турция). Използвайки вече съществуващите напрежения, външни сили допълнително наливат масло и инструментализират конфликтите между различните общности, за да подпомогнат своите собствени цели. Създаването на единство между различните етнически и религиозни групи в Сирия, както и в Близкия изток като цяло, ще направи по-трудна тактиката "разделяй и владей" прилагана в региона.

Една арабка, член на администрацията на Рожава, обясни защо този демократичен модел разчита на толкова малко подкрепа от установените, както и новоучредените политически групи в региона и извън него:

"Автономната демократична система в нашите три кантона разклаща и плаши целия свят, защото капиталистическата система не иска свобода и демокрация в Близкия изток, въпреки всичките си претенции. Ето защо всички атакуват Рожава. Различните форми на държавност, като Сирийската арабска република на Асад и Ислямска държава, са двете страни на една и съща монета, тъй като те отричат ​​и унищожават разнообразната мозайка на нашия регион. Но все повече и повече араби от останалата част от Сирия идват в Рожава, за да научат повече за демократичната автономия, защото виждат перспектива за свобода тук."

Алтернативна икономическа и политическа визия

Ефективната система на самоорганизация, комбинирана до известна степен с ембаргото, което наложи самостоятелността и по този начин стимулира едно ново творчество, опази Рожава от икономическа корупция, причинена от вътрешни капиталистически сили или външна експлоатация. И все пак, за да се защитят революционните ценности отвъд войната, е необходимо да се калибрира икономическа визия за социално справедлива, екологична, феминистка икономика, която може да изхранва едно обедняло, травмирано и малтретирано население.

Как да включим богатите хора, които не се интересуват от кооперациите и същевременно да избегнем обвинения в авторитаризъм? Как да се организираме около еманципаторни и либертарни принципи в условията на война и едва оцеляваща икономика? Как да децентрализираме икономиката, докато осигуряваме справедливост и революционна последователност? За хората в Рожава, отговорът се крие в образованието.

"Какво означава екология за теб?" – пита връстниците си жена в женската Академия Ищар в Римелан в една стая, украсена със снимки на жени като Сакине Кансиз (Sakine Cansiz) и Роза Люксембург. Една възрастна жена с традиционните татуировки по ръцете и лицето ѝ отговаря: "За мен, да бъдеш майка означава да бъдеш екологична. Да живееш в хармония с общността и природата. Майките знаят най-добре как да се поддържа и организира тази хармония." Може би това е екологичният въпрос, който най-ясно илюстрира дилемата да имаш велики принципи и намерения и желание да се жертваш в Рожава, като същевременно ти липсват условията за прилагане на тези идеали. По очевидни причини оцеляването често получава приоритет пред природозащитните каузи.

Към момента можем да говорим за една преходна дуалистична система, в която демократичнто самоуправление в Рожава излага революционни и екологични принципи, внимателно маневрирайки и пазейки ги през времето на войната и в реалната политика, докато местните грасруутс движения организират населението от долу. На ниво кантон (област), особено по отношение на чуждестранните въпроси свързани с политиката, централистки или поне не-революционните практики са до известна степен неизбежни, особено като се има предвид, че Рожава е политически и икономически между чука и наковалнята. Демократичната система на автономия, произтичаща от долу е това, което хората имат предвид отнсаяйки се към "Революцията в Рожава".

Децентрализиращата динамика на организацията на обикновените хора, най-вече в комуните, дори и да служи като вътрешна опозиция на кантоните и улесняваща демократизирането им, които поради тяхната сложна политическа география, допълнително ограничена от не-революционните партии и групи, може да залитне към концентрация на власт (макар че кантоните, такива каквито те в момента са, все още са далеч по-децентрализирани и демократични от обикновената държава).

Далеч по-важно от точните механизми, чрез които народната воля се изразява, е значението и влиянието на демократичната автономия върху самите хора. Ако трябва да се опише "радикална демокрация", аз бих мислил най-вече за хората от работническата класа, за понякога неграмотните жени в кварталите, които са решили да се организират в комуни и които сега карат политиката да оживява. Детски смях и игри, крякащи кокошки и звук от пластмасови столове композират мелодия за сцената, в която се вземат решения по въпросите на електроенергията и кварталните спорове. Трябва да се отбележи, че структурите функционират по-добре в селските райони и малките квартали, отколкото в големите и сложни градове, в които са необходими по-големи усилия, за да се включат хора. Тук властта принадлежи на хора, които никога не са имали нищо и които сега пишат своята история.

"Искате ли да видите нашите зеленчуци?" – Кадифа, възрастна язидска жена ме пита в център на женското движение Yekîtiya Star. Тя изглежда, че има голям интерес към разясняване на новата система, но иска първо да покаже своите плодове. Продължаваме разговора ни относно трансформациите на всекидневния живот в Рожава, докато хапваме вкусни домати от женския кооператив в задния двор.

Самоопределението в Рожава се случва тук и сега, в ежедневната практика. Хиляди жени като Кадифа, преди напълно маргинализирани, невидими и беззвучни, сега приемат лидерски позиции и оформят обществото. Днес сутринта те прибират за първи път реколта свои собствени домати от земята, която е била колонизирана от държавата в продължение на десетилетия, а след това участват като съдии в общностните заседания следобед

Сега много семейства се посвещават изцяло на революцията; особено тези, които са загубили близки. Много семейни къщи бавно започват да функционират като къщи на хората ("мала гел"), които координират нуждите на населението: хората ходят в къщите един на друг, заедно с децата си, за да критикуват или обсъждат или да предложат идеи за това как да се подобри новият им живот. Темите на трапезата са се променили. Социалните проблеми стават наистина социални, като се превръщат в отговорност на всеки един. Всеки член на общността се превръща в лидер.

Бавният преход на социалното вземане на решения от специализираните институционални сгради към сферата на всекидневния живот е плод на усилията за изграждане на ново морално-политическо общество. За хората от развитите капиталистически страни този директен начин на съществуване, при който отговаряш за собствения си живот, може да изглежда понякога страшен, особено когато важни неща като справедливост, образование и сигурност са в ръцете на хора като теб самия, вместо да бъдат предадени на анонимни държавни апарати.

Комуната – наследство на съпротива

Една нощ седя край Тел Мозан, някога дом на Уркеш, 6000-годишната древнa столица на Хурити. В близост се намира границата между Сирия и Турция, установена преди по-малко от един век. Докато пием чай с Мерием, жена командир на Кобане, гледаме светлините на град Мардин в Северен Кюрдистан от другата страна на границата.

"Ние се борим от името на общността, на потиснатите, на всички жени, за неписаните страници на историята", казва тя. Мерием е една от многото жени, които се срещнаха с Абдула Йоджалан в младостта си, когато той пристигна в Рожава през 1980 г. Подобно на хиляди жени, в търсене на справедливост извън собствения си живот, един ден тя решава да стане борец за свобода в тази област, която е в същото време дом на хиляди убийства на честта и хиляди богини, почитани във всички форми и размери.

Това, което привлича анти-системни движения от целия свят към историческата съпротива в Кобане, са може би многото начини, по които отбраната на града отразява хилядолетните вълни на човешката борба; начините, по които тя носи универсалните черти, които резонират с колективно въображаемия пейзаж на един различен свят. Бяха направени много сравнения с Парижката комуна, с битката при Сталинград, с Испанската гражданска война и други почти митични случаи на народна съпротива.

В зикуратите на Шумер, масивни храмови комплекси в древна Месопотамия, много йерархични механизми започват да се институционализира за първи път: патриархата, държавата, робството, постоянната армия и частната собственост – началото на формализираното класово общество. Тази ера води до широкомащабно социално разкъсване, характеризиращо се със загуба на социален статус на жените, както и експанзията на доминиращия мъж, особено мъжът-свещеник, който се възползва от монопола върху знанието. Но тук е и мястото, където се появи думата "amargi", първата дума описваща концепцията за свобода, означаваща буквално "връщане към майката", появила се около 2300 г. пр. Хр.

Йоджалан предлага идеята за две цивилизации: той твърди, че към края на неолита с възхода на йерархичните структури в древен Шумер се развива цивилизация, базирана на йерархия, насилие, подчинение и монополизъм – това е "мейнстрийм" или "доминиращата цивилизация". Нейната противоположност той нарича "демократична цивилизация", представляваща историческите борбите на маргинализираните, угнетените, бедните и изключените, особено жените. Затова демократичния конфедерализъм е политически продукт и проява на тази вековна демократична цивилизация.

Демократичният модел на автономия, до който доведе тя, от своя страна, представлява не просто обещаваща перспектива за мирно и справедливо решение на травматичните конфликти в региона. В много отношения появата на революцията в Рожава илюстрира как демократичната автономия може действително да бъде единственият начин за оцеляване. В този смисъл революционната комуна представлява историческо наследство, източник на колективна памет за силите на демокрацията по целия свят и съзнателен механизъм за самозащита срещу държавната система. Тя носи хилядолетно наследство и се проявява в нови форми днес.

Това, което обединява историческите моменти от човешката съпротива и желанието за един друг свят на първите борци за свобода в историята, през Парижката комуна, през въстанието на сапатистите до свободните площади на Рожава е неразрушимата сила да дръзнеш да мечтаеш. Това е смелостта да вярваме, че потисничеството не е съдба. Това е израз на древното желание на човечеството да се освободи.

Bijî komunên me! Vive la commune!

Автор: Дилар Дирик
Първоначално публикувано на английски в ROAR Magazine

Дилар Дирик е кюрдска активистка и докторант в социологическата катедра на университета в Кеймбридж . Нейната работа разглежда ролята на борбата на жените в артикулирането и изграждането на свободата в Кюрдистан. Тя редовно пише за кюрдското движение за свобода за няколко международни медии.

rojava without state

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop