savov.jpg

Слънчев бряг е загубен, до голяма степен заради своите собствени заграждения. Известният курорт, който при голяма посещаемост би се наредил измежду най-големите градове в България по размер на пребиваващите - над три хиляди легла! Слънчев бряг не просто се е разраснал и се е уплътнил с хотели и блокове. Комплексът на практика е слял границите си със Свети Влас на север и Несебър на юг. Те пък са слепени съответно с Елените и Равда. Една огромна брегова линия, покрита основно от хотели, ресторанти и офиси, често застъпващи плажните пространства. Това е само едно от измеренията на загубата - монокултурата на туризма.

Кой каква роля играе в Слънчев бряг?

Когато говорим за загуби обаче трябва да има и печеливши. Изгодни почивки за западноевропейци и руснаци, почнаха да се появяват и много румънци, поляци и други, с колите си. Кой още? Разбира се, хотелиерите, продавачите на недвижими имоти и редица други малки и големи бизнесмени. Изглежда бизнесът наистина върви добре за мнозина, съдейки по осезаемо високия брой луксозни автомобили. Третата група предполагаеми печеливши, която населява Слънчев бряг, са работниците - наемният труд под формата на шофьори, чистачи, келнери, продавачи и всякакви други - крайниците на туристическото тяло, което сякаш никога не изпитва липса от работна ръка. И може ли да е другояче при положение, че безработицата и ниското заплащане заплашват оцеляването на достатъчно хора, "мотивирайки" работническата миграция. У мнозина вероятно вирее и представата, че (по-)заможните от нас чужденци, които могат да си позволят самолетни билети и десет дена в четиризвезден хотел, неизбежно означава и шанс за добри пари - я от заплати, я от бакшиши. "Добрите пари" явно наистина се отразяват, изглежда сякаш в концентрацията на заможни бизнесмени, но мнозинството работници работят за същия надник като в Бургас. От друга страна, повечето туристи въобще не са заможни по техните собствени стандарти. Нито се е чуло да прекаляват с бакшишите, нито пък да се охарчват много, много за екскурзии, коли под наем и други типично туристически продукти. Офиси и магазини - бол, но за никой на курорта не е тайна, че сезонът е по-слаб всяка година и няма никаква причина да се очаква подобрение скоро.

Организирана дезорганизираност, дискриминация и отчуждаването на плажовете

Всъщност, направо е смехотворно да се говори за подобрения в Слънчев бряг, където през май месец главната улица все още беше разкопана и минаването през определени участъци бе невъзможно. Но докато преди това време беше част от туристическия сезон, макар и за туристи, повечето на възраст или с по-тесни джобове, сега се полза за финални кръпки преди големите потоци хора и опасността от хаос. Слънчев бряг, с изчезналата си природа и едва поддържана инфраструктура, отдавна е загубен, оставен в ръцете на борд от директори, общински лица и прочие, чиято главна задача очевидно никога не е била добрата организация и функциониране на комплекса.

Грешах ли, подобно застрояване никога нямаше да се случи. В последните години бяхме свидетели как това се случва дори в разрез с възможностите на пречиствателните станции и канализацията да поемат тези натоварвания. Слънчев бряг, а и околните туристически местности, живеят за крупните търговци и правилата се прилагат или игнорират основно в техен интерес. Дали ще се отнася за неизплатени заплати, строеж над допустимото (което „допустимо“ продължава да нараства навсякъде по Черноморието), заграждения около (все още) публични пространства, организацията на алеите между хотелите и прочие; примерите за злоупотреби от всякакъв характер или пък нагаждане към интересите на високите класи по морето изобилстват.

Управляващата класа на Слънчев бряг и околността държи в ръцете си неизбежния разпад на туризма в района, което всъщност не е особено лоша съдба, имайки предвид реалността. И преди да се надигнат крясъци в обременените ни съзнания срещу подобни "богохулства" - все пак туризмът е сред най-тачените източници на приходи у нас и безкритично се приема като нещо по-скоро положително - осъзнаваме ли наистина колко изгубен е Слънчев бряг?

Дори абитуриентите вече не се спускат много към комплекса през свещения си период на разхищение. Като изключим баловете, липсват много летуващи българи на Слънчев бряг. Цените са може би най-влиятелния фактор при този избор или липсата му. Истината е, че те не са и особено желани на курорта. Мнозина гледат на почиващите на Слънчев бряг българи с подозрение. Съществува например неизговорено съгласие между фирмите за коли под наем да не се дават автомобили на българи. Големи фирми като Easy Rent-a-car и Crown (марката обменни бюра, присъстваща на всеки 200 метра в курорта) имат огромни автопаркове от стотици коли, но всички те изведнъж се оказват заети веднъж щом се появи запитване. Българинът на Слънчев бряг е или работен, или работи други българи.

Това, което обаче е отчуждено от всички, без дискриминация между националностите, е плажът. Ако някой още живее с илюзията, че плажовете у нас са публично пространство, да се приготви за неприятна изненада. Входът е безплатен, да, но престоят – не. Скандалът стигна дори до националния ефир, но последствия едва ли ще има. Схемата е проста – плажът се отдава на концесия, концесионерът си слага чадърите и шезлонгите и таксува дори почиващите, които не ползват нито едното, нито другото, а просто искат да си сложат хавлията на свободно място. Повече от 700 са отчетените нарушения на 92 плажа по Черноморието, като най-много от тях са засечени в северната част на Слънчев бряг, съобщава БНТ 1 като се позовава и на доклад на прокуратурата, според който глоби и прекратяване на договорите няма. Затова ще плащаме наеми за пясъка!

По-лошата новина е, че едва ли някой ще се вдигне на протести, както стана за Иракли преди години. Съмнявам се, че дори възможността Слънчев бряг да бъде върнат назад в апокалиптичното си развитие, дори само по този параграф, достига до въображението на активисти. Може би не толкова от нежелание да се мисли по въпроса, колкото от чувство за безнадеждност. Впрочем, плажа на Иракли стана особено привлекателен за туристи от Слънчев бряг, вероятно отблъснати от мръсотията във водата на централния плаж. В началото на август се отбих до Иракли само за да намеря повече от 200 коли (може би повече от 300?), наредени покрай ужасяващия път до плажа, както и на огромния паркинг, появил се до него. Когато стигнахме до самия пясък с един от моите приятели, ни казаха или да си платим, задето си слагаме кърпата в тази част или да отидем някъде накрая на плажа, където било безплатно. Ентусиазмът ни обаче се беше охладил.

Консумеристка култура

Местната „организация“ допринася за един особено пасивен туризъм. Всекидневната маневра е между хотела, бара и плажа. Много от посетителите, дали млади или стари, са изпразнени от истинско любопитство към страната. Изключение може би правят онези, които идват да си купуват апартаменти за дълги ваканции в България. За останалите има ол-инклузив (почивка с включени закуска, обяд, вечеря и прочие).

Всяка година впечатлението е, че туристите все повече обедняват; вероятно оттам и популярността на предплатените пакети с предвидими разходи. На практика, всичката консумация в Слънчев бряг е предвидима. Курортът не е управляван, за да привлича интересни хора, а просто за да взима парите на възможно най-много. Хотели, дискотеки, барове, ресторанти, павилиони, колкото се може повече от тях. Толкова много, че явно не е останало място дори за някои напълно очаквани места за където и да е другаде – няма библиотеки, няма кино, социални центрове или паркове, нищо публично достъпно и свободно за ползване освен морето (само то, без плажа, който видяхме, че е с пари!), няма дори книжарници, където човек да си изпечата няколко страници, освен в т.нар. „българска част“, от далечната спрямо плажа страна на главната улица.

В подобна среда и отношенията между хората са силно осакатени. Когато всеки знае, че стремежът е да ти вземат повече пари, подозрението не напуска погледа. Работниците, от своя страна, също са мнителни, да не би да изгорят от някой турист и да понасят глоби от началниците си. Среда за обмен между култури не съществува, а стените са изковани не само от цената на живота на Слънчев бряг, но и от самата култура на консумеризъм. Както се случва при туризма на повечето места по света, хората съществуват на мястото единствено под формата на производители и консуматори.

Справедливостта е изолирана под бетона на слънчевбрягската йерархия

И едните и другите присъстват в много различни нюанси, от прекариата, обслужващ туристите, до крупните собственици, застанали върху купчината работници, събирайки наема от собствеността си. Туристите в Слънчев бряг също не бих нарекъл напълно хомогенна тълпа, но подобен ограничен вид туризъм очевидно не привлича хора, отблъсквани от пияни тълпи, покрити от край до край с бетон места или дори да гледат на теб като вървящо портмоне. Едва ли някому допада дрането на кожи от лекарите, дошли да работят на частно в някой хотел, таксувайки жестоко за обикновени злополуки. Едва ли някому допада и ненормалното шофиране на онези с луксозните коли, за които притежанието на нещо бързо, лъскаво и скъпо е знак за правото им да карат като линейки. Шофьорският манталитет в у нас далеч не е прекрасен, без значение от класата, но на Слънчев бряг болшинството брутални нарушители със сигурност се числят към точно една определена група. За последното десетилетие изглежда кристално ясно, че полицията също трябва да се числи към нарушителите, макар разликата при тях да е, че не им пука за правилата на пътя, защото няма кой да ги накаже.

Полицаите и богаташите обаче със сигурност са един отбор на Слънчев бряг. Лъскавите коли не се вдигат от паяците, дори да са паркирали неправилно на улицата пред самото полицейско управление. Новите камери на хубавия четирилентов път между Слънчев бряг и Свети Влас, водещ към феодалните владения на братя Диневи, са удобно поставени на места, където шансът да се засече някой с превишена скорост е минимален – точно след тях на пътя са поставени супер твърди, пътни кабари, на които и идиотите спират. По другите отсечки обаче често се кара със скорост за взимане на книжка. А самите камери бяха сложени едва 2-3 седмици след като едно предно стъкло пусна кръв на пешеходец по настилката. Защо са ги сложили там? Защото местните феодали са вечните нарушители и е значително по-неудобно да убедиш камера да не те глобява за всекидневни нарушения, отколкото полицай, какъвто всъщност никога не е стоял на пост на този път през целия активен сезон.

Пълното отчуждение

За повечето от нас, Слънчев бряг е наистина изгубен. Като че някакъв физичен закон се е възвестил да постанови привидно необратимия регрес и отчуждението на курорта. От гледната точка на работник в последните пет години, това чувство най-често ме спохожда, когато трябва влизам в границите на някой хотел. Почти всички държат охранители, хора почти преобразени в кучета, по презумпция мнителни към всеки приближаващ без цветната гривничка на хотела. В подобни ситуации, нерядко съм бил и обект на агресия без провокация, макар че - уверявам ви! - не съм се опитвал умишлено да нарушавам спокойствието на Нейно Величество Частната собственост.

Слънчев бряг е намерил своята кралица и тя е богата на огради, бариери, камери и пазачи. Местните феодали и богаташчета са просто придворните на една система, оковала част от територията ни в посредственост, алчност и експлоатация. Единственото обозримо бъдеще пред Слънчев бряг е някой ден, когато потоците от туристи драстично намалеят след поредната финансова криза, бетонът, който заможните ни съотечественици изляха, да се изпразни от плажни кърпи и упоени консуматори.

Е, все пак и руините привличат туристи, нали? Може би настоящата „стратегия“ все пак има шанс да доведе по-любопитни хора... макар и посмъртно.

prezastroyavane slunchev bryag

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop