fourth-world-war-thumb.jpg

България е част от световна война. Не, не става въпрос за международен военен конфликт или за разрастване на някой от за момента локалните конфликти по света. Става дума за една много по-ужасяваща война, от която няма как да избягаш като бежанец; война, която се води не само с конвенционални оръжия, а с всички налични средства. Война без граници. Войната на политическия и икономически елит срещу всички останали; войната на 1% срещу 99%. Войната срещу нас, хората.

Смятате, че преувеличавам? Криминализация на бедността с глоби и потенциално затвор в бъдеще за ровене в кофите за боклук, нова предложения за приватизация (този път на болници), орязване на здравните услуги, финансиране на частните училища, 6 г. затвор за 2.8 гр марихуана и 2 г. за убийство на дете, отказване правото на ромите да гласуват, еднодневни трудови договори, нарастваща безработица, пребит до смърт работник, пребити от полицията младежи, пребивани от граничари бежанци...

Преди над месец председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев заяви, че между 2008 г. и 2013 г. са закрити 85 големи предприятия в страната. За същия период е изчезнало всяко пето средно предприятие, а с 12% се е свил броят на малките фирми. Това е довело до загуба на 380 000 работни места. Заедно с големите предприятия са фалирали много свързани с тяхното производство средни и малки компании, фалират цели сектори. Всичко това се случва в страната с една от най-нискате ставки на корпоративния данък в света – 10%. Причините може да са две – или икономическата политика на плоско данъчно облагане (и бюджетни съкращения) е абсолютно грешна, или производствата се преместват в страни с по-ниски работни заплати. Първото бе доказано като грешна политика още през 2013 г., а Гърция го потвърждава в момента. Второто е стандартна практика в света на неолибералния капитализъм от десетилетия. И двете обаче са част именно от четвъртата световна война на богатия елит срещу мнозинството от хората, в която война (както ще видите и по-надолу) всички средства явно са позволени.

На фона на тази статистика изказвания като това на Меглена Кунева, че заплата от 340 лв. не е бедност звучат не просто като вулгарна шега, а като ясно осъзнаване на ситуацията на война, в която се намираме, и ясно разграничаване на фронтовата линия между елит, който иска огромната част от благата за себе си и множество, което трябва едва ли не да е доволно от подхвърляните му трохи.

Интересно по какъв точно начин тази заплата от 340 лв (която в никакъв случай не означава бедност, нали така...) ще коменсира поредната доза здравни реформи? С последните (към момента) реформи здравеопазването се превръща все повече в привилегия за богатите, а не в нормално човешко право (както в доста западноевропейски държави, между другото). Плановете за нова масова приватизция на десетки болници е отложена, но не и забравена, но правителството иска все повече здравни вноски със задна дата за възстановяване на здравните права. По какъв начин хора, работещи за 340 лв на месец, ще могат да платят 1008 лв, колкото са здравните осигуровки за 5 години назад? И защо давността на неполучените заплати е 3 г., а на здравните вноски – 5 г.? Ако вашият работодател не е внасял осигуровките ви, то за това виновни сте вие и вие ще трябва да ги платите (без значение, че той вече ви ги е удържал и съответно прибрал в собствения си джоб).

Между другото, работодателите в България могат да се поздравят с още една победа в тази война – възможност да сключват еднодневни трудови договори и да наемат работници на гъвкаво работно време. По този начин трудът в България става още по-прекариен и под мантрата за либерализиране и регулиране на пазара на труда работещите реално губят все повече социални придобивки. Тези предложения обаче не идват от някой заклет неолиберал, а от левия Ивайло Калфин. Това е левицата в страната ни.

Когато една от причините за здравната реформа е липсата на средства в бюджета и желанието за още повече бюджетна дисциплина, някак странно на този фон изглежда държавата да финансира частните училища и детски градини. Как държавата едновременно няма пари за здравеопазване, но има пари за частното (не за държавното) образование? Лесно. Държавното здравеопазване се използва основно от по-бедните части от населението, тъй като за богатите не е проблем да си позволят скъпите здравни услуги на частни болници. По същия начин частното образование е привилегия на по-заможните. В крайна сметка политиката, водена и от това правитлство, е фокусирана върху прехвърляне на големи обществени финансови ресурси в частни ръце. Къде останаха мантрите за ненамеса на държавата в свободният пазар и частната инициатива?

Къде обаче са протестите срещу тази война? В Гърмен и Орландовци. Най-големият успех на елита във войната му срещу хората е това да ги убеди, че врагът са самите те. Врагът не са онези, които крадат милиони, а всички ние – обикновените, маргинализираните, бедните, слабите. Точно затова няколко незаконни бараки провокираха вълна расистки протести (тук няма да се спирам на това кой държи футболните агитки и търговията им с наркотици и дали идват избори), докато продължаващите случаи на незаконно строителство по Черноморието и в планините преминават без реакция. А когато реакция няма, властта минава в офанзива и е готова с нови планове за 120 пъти повече строителство в Пирин.

Четвъртата световна война задължително преминава и през криминализиране на бедността. Когато дирижираните расистки протести отминат, идва ред на институционализирането на расизма – ромите в Кюстендил дори нямат право да гласуват на местния референдум. Но криминализирането на бедността приема дори и по-безумни форми. Най-бедните вече ще бъдат глобявани с 1000 лв за ровене в кофите за боклук. Основните поддръжници на тази мярка от Екопак България АД дори искат затвор за подобно „престъпление“. Колко изненадващо, че държавата отново застава на страната на едрия олигархичен капитал (не че капиталът може да бъде друг, освен олигархичен...). Помните ли какво беше казал Мусолини – „Фашизмът по-точно трябва да бъде наричан корпоративизъм, защото е сливане на държавната и корпоративната власт." Добре дошли в XXI век!

В същото време либералното гражданско общество и НПО-тата се опитват не да отговорят на поредната атака, а просто да държат бедните на отреденото им място, т.е. за запазят статуквото. Като “Destructive Creation”, които подаряват колички за събиране на отпадъци и мобилни, почти кучешки колиби на клошарите, вместо да им помогнат да излезнат от цялата тази мизерия. Както пише Арундати Рой в „ НПО-изацията на съпротивата “, НПО-тата и подобни на тях граждански сдружения „променят обществената психика, превръщат хората в зависими жертви и притъпяват острието на политическа съпротива“.

Но войната на елита срещу хората преминава и през чисто физическа саморазправа. Само преди две седмици мутри пребиха до смърт работник. В насилието и физическата саморазправа се включват и оправомощените да извършват насилие – полиция, граничари и т.н. Само преди ден на бял свят излезнаха поредните кадри на полицейско насилие, а сирийска медия показа как граничари малтретират и бият бежанци. В същото време това да притежаваш марихуана се оказва по-голямо престъпление от убийството на дете на пешеходна пътека. Ето така се отчита борба с престъпността!

Това разбира се са само част от излезлите на повърхността през последните седмици и месеци примери за тази вече не толкова нова световна война. Но дори и само те са показателни.

Всеки в тази война знае своето място. Корпоративни лобисти, които прокарват изгодни за тях реформи, и услужливи политици, готови винаги да им помогнат – и двете страни част от политико-икономическия олигархичен елит. Полиция, призвана да потушава всякаква реална съпротива и да държи обикновените хора в страх от насилие. Платени расистки ударни групи, целящи да канализират общественото недоволство в най-безопасната за властта посока. Медии, отклоняващи общественото внимание отново в безопасна за властта (разбирай собствениците им) посока. Либерални граждански сдружения и НПО-та, които засилват манталитета на безсилна жертва, също отклонявайки по този начин вниманието от корена на проблема.

Единствените, които не осъзнават своето място в тази война в България, сме ние, обикновените хора, 99%. И точно това е една от основните цели – да изпаднем в безкраен когнитивен дисонанс; не само да не знаем своето собствено място, а дори да не осъзнаваме какво ни се случва и защо. Защото когато го осъзнаем, ще сме готови за съпротива. А съпротивта ражда алтернативи, ражда нови, по-справедливи светове.

Докато това обаче не се случи, тази война в България (за разлика от в останалия свят) ще има само една страна, а другата ще бъде все по-притисната и смазана в ъгъла. Както метафорично, така и все по-често и абсолютно буквално.

Още за четвъртата световна война вижте тук.

fourth-world-war-bulgaria

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop