orangeburg-massacre-intro.jpg

Малко хора са чували за Оринджбъргското клане от 1968 г. За да се намери информация за това събитие, трябва да се потърси доста, в сравнение с други прояви, свързани с гражданските права от 60-те години. Например, има изписани много книги за марша от Селма до Монтгомъри, проведен през 1965 г., както и за бомбения атентат срещу църква в Бирмингам, Алабама, през 1963 г. Какво е било това клане и какво символизира днес?

Вдъхновени от седящите стачки

Преди всичко, важно е да се върнем осем години назад, до 1 февруари 1960 г...

Както разясниха в миналия брой на седмичника Работнически свят, седящите стачки, инициирани от афро-американското студентско движение срещу расовата сегрегация, започват в Грийнсбъро, Северна Каролина. Тези протести, които използват ненасилствената тактика, проявили се през 50-те в автобусния бойкот в Монтгомъри, се разпространяват в Юга, включително Южна Каролина.

В Централна Южна Каролина се намира малкият град Оринджбърг, дом на Държавния университет на щата, в който доминират чернокожи. Въздействието на седящите стачки в Грийнсбъро не подминава и Оринджбърг. През февруари 1960 г. студентите организират хиляден протест срещу расизма.

В резултат властите арестуват 350 участници, като ги оставят в отворен затвор, под дъжда. В град, в който днес има не повече от 14000 души, това била значима демонстрация. Според един разказ, по време на задържането им студентите пели патриотични песни и направили молитвено събрание.

През април 1960 г. бил създаден Студентският ненасилствен координационен комитет (СНКК). Неговите корени се появяват от опита на седящите стачки в Юга, в по-голямата си част от студенти от колежи с приоритетно чернокожи студенти.

През ранните дни на СНКК политическата им ориентация била да водят масови борби в Юга, както в Севера, за основни демократични права в рамките на буржоазната власт. Ненасилствената съпротива, довела до насилствените реакции от страна на бялата полиция и репресивната държава като цяло била вкоренена във всеки организатор от СНКК, който бил изпращан да подготвя други от кампусите на колежите с приоритетно чернокожи студенти.

Но политическата ориентация се променила в прогресивна посока през май 1966 г., когато Стоукли Кармичъл (сега Куаме Туре) станал председател на СНКК и издигнал лозунга: „Черна сила”. Той значи много неща за чернокожите – всичко, от гордост към африканското наследство до промяна на расисткото статукво с нападателни тактики.

Движението на Черната сила

Едно нещо е сигурно. Ерата на „Черната сила” наелектризира чернокожите в страната, особено в кампусите и изпраща ударни вълни из капиталистическото правителство.

В държавния университет на Южна Каролина студентите организирали Черния информационен координационен комитет (ЧИКК). Това била бойна група, която се противопоставила на по-умерената програма на лидера на местния клон наНационална асоциация за напредъка на цветнокожите и била свързана с СНКК.

ЧИКК работи в тясно сътрудничество с официалния координатор на СНКК Кливлънд Селърс в успешен бойкот на учебни часове като протест срещу реакционните правила на кампуса и уволнението на прогресивните бели преподаватели.

На 5 февруари 1968 г. студентите протестират срещу залата за боулинг, предназначена само за бели. Те организират и друг протест, когато белите градски власти отказват да удовлетворят исканията им. На 7 февруари същата година студентите започват бунтове по улиците, като атакуват полицейски коли. Размириците продължават чак до следващия ден.

Полицията, заедно с Националната гвардия биват призовани да окупират кампуса. Репресивните държавни органи откриват огън срещу невъоръжените студенти, както били насядали около огън, за да се стоплят. Трима биват убити и 33-ма ранени. За да оправдаят стрелбата, медиите разпространяват лъжата, че студент е стрелял по полицай. Изстрел никога не е произвеждан.

Градските и щатски власти обвиняват Селърс и ЧИКК, вече под наблюдението на ФБР, за „подбуждане на бунт”. Селърс е арестуван и обвинен в тези фалшиви твърдения, но никога не е изправян пред съд.

След федерално разследване на девет щатски полицая са повдигнати обвинения. По-късно те биват оправдани по обвинението, че са лишили демонстрантите от конституционните им права. Оправдателните присъди дават зелена светлина на расистките полицаи в целия Юг да убиват всеки потиснат, който се съпротивлява.

Оринджбъргското клане разобличава терористичната роля на държавата в капиталистическото общество, което държи най-потиснатите лишени от граждански права. Също така, то показва как съпротивата повдига социалното съзнание.

ЧИКК е повече повлияна от СНКК, както и от ученията на Малкълм Х. Уроците от бунта на Уоц през 1965 г. и други въстания не са изгубени в тези героични студенти.

Тяхната съпротива не може да се намери в популярните историческите книги. Но те никога няма да бъдат забравени и ще вдъхновяват бъдещите поколения.

Превод: Светлин Тачев

orangeburg-massacre

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop