orangeburg-massacre-intro.jpg

Малко хора са чували за Оринджбъргското клане от 1968 г. За да се намери информация за това събитие, трябва да се потърси доста, в сравнение с други прояви, свързани с гражданските права от 60-те години. Например, има изписани много книги за марша от Селма до Монтгомъри, проведен през 1965 г., както и за бомбения атентат срещу църква в Бирмингам, Алабама, през 1963 г. Какво е било това клане и какво символизира днес?

Вдъхновени от седящите стачки

Преди всичко, важно е да се върнем осем години назад, до 1 февруари 1960 г...

Както разясниха в миналия брой на седмичника Работнически свят, седящите стачки, инициирани от афро-американското студентско движение срещу расовата сегрегация, започват в Грийнсбъро, Северна Каролина. Тези протести, които използват ненасилствената тактика, проявили се през 50-те в автобусния бойкот в Монтгомъри, се разпространяват в Юга, включително Южна Каролина.

В Централна Южна Каролина се намира малкият град Оринджбърг, дом на Държавния университет на щата, в който доминират чернокожи. Въздействието на седящите стачки в Грийнсбъро не подминава и Оринджбърг. През февруари 1960 г. студентите организират хиляден протест срещу расизма.

В резултат властите арестуват 350 участници, като ги оставят в отворен затвор, под дъжда. В град, в който днес има не повече от 14000 души, това била значима демонстрация. Според един разказ, по време на задържането им студентите пели патриотични песни и направили молитвено събрание.

През април 1960 г. бил създаден Студентският ненасилствен координационен комитет (СНКК). Неговите корени се появяват от опита на седящите стачки в Юга, в по-голямата си част от студенти от колежи с приоритетно чернокожи студенти.

През ранните дни на СНКК политическата им ориентация била да водят масови борби в Юга, както в Севера, за основни демократични права в рамките на буржоазната власт. Ненасилствената съпротива, довела до насилствените реакции от страна на бялата полиция и репресивната държава като цяло била вкоренена във всеки организатор от СНКК, който бил изпращан да подготвя други от кампусите на колежите с приоритетно чернокожи студенти.

Но политическата ориентация се променила в прогресивна посока през май 1966 г., когато Стоукли Кармичъл (сега Куаме Туре) станал председател на СНКК и издигнал лозунга: „Черна сила”. Той значи много неща за чернокожите – всичко, от гордост към африканското наследство до промяна на расисткото статукво с нападателни тактики.

Движението на Черната сила

Едно нещо е сигурно. Ерата на „Черната сила” наелектризира чернокожите в страната, особено в кампусите и изпраща ударни вълни из капиталистическото правителство.

В държавния университет на Южна Каролина студентите организирали Черния информационен координационен комитет (ЧИКК). Това била бойна група, която се противопоставила на по-умерената програма на лидера на местния клон наНационална асоциация за напредъка на цветнокожите и била свързана с СНКК.

ЧИКК работи в тясно сътрудничество с официалния координатор на СНКК Кливлънд Селърс в успешен бойкот на учебни часове като протест срещу реакционните правила на кампуса и уволнението на прогресивните бели преподаватели.

На 5 февруари 1968 г. студентите протестират срещу залата за боулинг, предназначена само за бели. Те организират и друг протест, когато белите градски власти отказват да удовлетворят исканията им. На 7 февруари същата година студентите започват бунтове по улиците, като атакуват полицейски коли. Размириците продължават чак до следващия ден.

Полицията, заедно с Националната гвардия биват призовани да окупират кампуса. Репресивните държавни органи откриват огън срещу невъоръжените студенти, както били насядали около огън, за да се стоплят. Трима биват убити и 33-ма ранени. За да оправдаят стрелбата, медиите разпространяват лъжата, че студент е стрелял по полицай. Изстрел никога не е произвеждан.

Градските и щатски власти обвиняват Селърс и ЧИКК, вече под наблюдението на ФБР, за „подбуждане на бунт”. Селърс е арестуван и обвинен в тези фалшиви твърдения, но никога не е изправян пред съд.

След федерално разследване на девет щатски полицая са повдигнати обвинения. По-късно те биват оправдани по обвинението, че са лишили демонстрантите от конституционните им права. Оправдателните присъди дават зелена светлина на расистките полицаи в целия Юг да убиват всеки потиснат, който се съпротивлява.

Оринджбъргското клане разобличава терористичната роля на държавата в капиталистическото общество, което държи най-потиснатите лишени от граждански права. Също така, то показва как съпротивата повдига социалното съзнание.

ЧИКК е повече повлияна от СНКК, както и от ученията на Малкълм Х. Уроците от бунта на Уоц през 1965 г. и други въстания не са изгубени в тези героични студенти.

Тяхната съпротива не може да се намери в популярните историческите книги. Но те никога няма да бъдат забравени и ще вдъхновяват бъдещите поколения.

Превод: Светлин Тачев

orangeburg-massacre

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline