adam-curtis.jpg

Голяма част от новините тази година [1] бяха безнадеждни, депресиращи и преди всичко объркващи. Единствената реакция към това е „О, боже” [2]. Това, което този филм ще представи, е, че именно тази пораженческа реакция заема централна позиция в една нова система за политически контрол.

За да разберем как това се случва, трябва да се обърнем към Русия. Към мъж на име Владислав Сурков, герой на нашето време. Сурков е един от съветниците на президента Путин, помагайки му да поддържа власта си в продължение на 15 години. Но го е направил по много новаторски начин. Сурков идва от авангардния свят на изкуството. Тези, изучавали кариерата му, казват, че това, което Сурков е направил, е да имплементира идеи от концептуалното изкуство в сърцето на политиката. Целта му е да подкопае възприятията на хората за света, така че те никога да не са сигурни какво наистина се случва. Сурков превърна руската политика в объркваща, вечно променяща се театрална постановка. Той спонсорира всевъзможни групировки – от неонацистки скинхеди до либерални движения за човешките права. Дори подкрепя партии, опониращи на президента Путин.

Ключовото е, че Сурков след това съобщава какво прави. Което означава, че никой не е сигурен кое е истинско и кое не. Както един журналист отбелязва: „Това е стратегия за власт, която държи противника константно объркан.” Непрестанно видоизменяне, което е неудържимо, тъй като не подлежи на дефиниране – което е точно онова, което се твърди, че Сурков е направил в Украйна тази година.

В типичния си стил Сурков публикува кратка история след началото на войната за нещо, което той нарича „нелинейна война”. Война, в която никога не знаеш какво планира противника и дори кой е той. Главната цел, казва Сурков, не е да спечели войната, а да изгради постоянно състояние на дестабилизирано възприятие с цел да управлява и контролира.

Може би нещо подобно се заражда тук във Великобритания. Всичко, което ни се казва от журналисти и политици, е объркващо и противоречиво. Разбира се, няма г-н Сурков на мостика, но живеем в странен и нелинеен свят, който обслужва управляващите.

Британските войски се прибраха от Афганистан, но не е ясно дали като победители или победени. Застаряващи подсъдими са преследвани за престъпления, извършени преди десетилетия, докато в лондонското Сити буквално никой не е подведен под отговорност за разкритите огромни финансови измами. Казано ни е, че злия враг в Сирия е президентът Асад, но неговите врагове [3] се оказаха още по-зли и от него. Затова ги бомбардирахме, помагайки по този начин на Асад да запази властта си.

Истинският епицентър на този нелинеен свят е икономиката. Най-близкото до видоизменящ се пост-модернистичен политик, което имаме, е Джордж Озбърн [4]. Той гордо ни заявява че икономиката расте, но в същото време заплатите се понижават. Казва, че орязва дефицита, но после става ясно, че дефицитът расте.

Тъмното сърце на този видоизменящ се свят е количественото смекчаване [5]. Правителството настоява за изземване на милярди паунди от икономиката чрез програми за орязване на разходите. В същото време вкарва милярди в икономиката посредством количественото смекчаване – еквивалента на 24 хиляди паунда за всяко семейство във Великобритания.

Става дори още по-объркващо, защото Банк Ъф Ингланд признава, че тези пари не са отишли там, където е трябвало. Огромна част от парите се е озовала в ръцете на най-заможните 5% от британците. Това се описва като най-големия трансфер на благосъстояние към богатите в скорошната ни история. Това може да се окаже огромен скандал, сравним с алчните олигарси в Русия. Безскрупулен елит, усвояващ милярди обществени средства. Но изглежда никой не знае...

Това обобщава странното настроение на времената ни, когато нищо няма последователен и кохерентен смисъл. Живеем в постоянен водевил от противоречиви истории, които правят възникването на каквато и да е опозиция невъзможно, защото тези истории не биха могли да ѝ противодействат със свой собствен съгласуван наратив. Всичко това означава, че ние като индивиди ставаме все по-безсилни, неспособни да поставим каквото и да е под съмнение, защото живеем в състояние на объркване и несигурност. Реакцията към всичко това е „О, Боже”... Но те искат да кажеш точно това!

Настоящият текст е транскрипция и превод на новия кратък филм на Адам Къртис. Видеото можете да видите по-долу.

Бележки:

[1] 2014 г. – бел. ред.
[2] “O, dear” или както се изписва саркастично във видеото: „or die”. – бел. ред.
[3] Има се предвид Ислямска държава. – бел. ред.
[4] Джордж Озбърн е британски политик от Консервативната партия, министър на финансите от май 2010 г. насам. – бел. ред.
[5] Количествено смекчаване (quantitative easing – англ.) е вид неконвенционална експанзионистична парична политика, използвана от дадена централна банка за стимулиране на икономиката, когато стандартните мерки на паричната политика са неефективни. Централната банка изкупува определено количество финансови активи от търговските банки и други частни институции, като по този начин увеличава цената и намалява доходността им, увеличавайки същевременно количеството пари в обръщение. – бел. ред.

nonlinear-warfare

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop