ivaylo-dinev

По мостове на влюбени, по тротоарни афиши, по изпратени съобщения, по платени постове във фейсбук, по устите на треперливи журналистки, по новговора на елитите се повтаря най-голямата лъжа – 25 години свобода.

Тази свобода не е нашата свобода. Който ни казва, че сме свободни, ни поробява.

Тази свобода е свободата на институциите да ни игнорират, свободата на политиците да ни лъжат, свободата на мултимилионери да са винаги на загуба пред данъчните, свободата на корпорациите да инвестират тук, защото сме евтина работна ръка, свободата на тарикатите, узурпирали цели квартали, разпореждайки се като царе, свободата на медиите да измислят друга реалност.

Ние сме свободни да скитаме, свободни да преживяваме, свободни да свикваме, свободни да мизерстваме, свободни да разказваме вицове, свободни да ридаем, свободни да сме нещастни, свободни да се самозапалваме.

Човеци, половината от нашите са под прага на бедността. По селата и градовете извън красивата и умната централна София, отвъд оставката, морала и политиците, има вой за хляб и работа. Вой срещу икономическата несвобода.

Нарича се несвободата на глобалния капитализъм.

Живеем в най-тъжната страна в Западния свят. Най-корумпираната. С най-мразеното правителство. С нито един победител на последните избори. С рекорден брой невалидни бюлетини. С най-слабо участие на изборите и с най-много партии на изборите.

Нарича се колапс на либералната демокрация.

Ние сме бедни, тъжни и раздробени като сухи трохички под масите на българските пенсионери и множеството от нас чакат някой да ги изчисти от мъката в тази мръсна част на света, за да станат храна за червеите.

И забележете, не искам да връщам старата несвобода, несвободата в тоталитарната държава. Но нека не се залъгваме, че от 1989 живеем щастливо, успешно и свободно.

И ако си мислите, че политиците ще се променят изведнъж, че те ще пораснат отвъд личния интерес. Че те няма да лъжат, че ще се подчинят. Ударете си два шамара и вижте ситуацията. Прасетата във и около Парламента остават все същите, със същите морални ценности – язък за протестите, язък за ударите по ребрата, язък за безсънните нощи. Планирайте следваща революция, без илюзия да даваме свободата си на някого. Свободата не се дава, а се взима. На бюлетината трябва да пише само твоето име, тире, народът.

25 години сме свободни да избираме собствените си палачи.
25 години сме свободни да избираме срещу кого да протестираме следващите месеци.

Кога ще бъдем свободни да ги сменим?

Множеството стихийни шествия и протести от 2009 година досега, доказаха. Можем.
Множеството народни обединения, спасители с лопати в ръка и ботуши, нагазили здраво в блатата, доказаха. Можем.
Множеството студенти, окупирали зали и университети, обсъждащи бъдещето си заедно, доказаха. Можем.
Множеството неформални групи, които създават нова среда по улиците, нови обучения за хората, нови площадки за децата, нови медии с разследваща журналистика, доказаха. Можем.

Те не се опираха на подкрепа от елитите и държавата, те ги отрекоха, чрез директните си действия.

Да научим един прост урок. Човешката цивилизация никога не замръзва. Промяната е константа, а утопиите все някога се случват. Да излезем извън баналностите на съвременния говор, обществото е в нужда от мечтатели и радикални мислители.

В нужда да поговорим за по-директно участие на хората във взимането на решения.

Дори един смазващ опортюнист, в посивели бради, се опасява от идващите трусове.

Трусовете ще са срещу всички създали 25 годишната ни несвобода, всички, които работеха за нея, които я институционализираха, които я наложиха, които съветваха узурпаторите...

Но тя, свободата, не се проповядва, не се пропагандира, не я пише на плакати, в реклами, в културтрегерски статии, не се обсъжда на конференции. Свободата се усеща лично. В съвременният свят, тя е революцията на прякото участие.

Ние живеем в триизмерна несвобода.

Свободни сме да се кооперираме в организации и партии, но не сме равни с другите участници в играта. Мрежите на елита са узурпирали институциите, налагат правилата, създават усещането, че всичко е наред. И какво правим? Или затъваме в задължения към елита, или си продаваме задниците на мрежите му. Чудесен избор.

Свободни сме да не ни закачат в домовете ни, но повечето от нас, с изключение на наследствени софианци или имотни селяни, едвам си плащат квартирата. Свободни сме да гледаме хиляди сериали от интернет, за да запълним времето със смях, когато ни се плаче. Свободни сме да споделяме снимки на чорапите си по фейсбук, за да създаваме изкуствено нужната ни солидарност, нужда от чуждо признание. Понякога като заговоря за тази свобода, умирам от смях. Ще прощавате...

През 2014 година отбелязваме 25-годишната преходна България, апотеоз на мутрокрацията, с липсата на обща воля, с липсата на обществен договор, с връщането на власт на бишвата мутра Б.Б.

Преходна България е диво състояние. Най-високо в йерархията са асоциалните без емпатия, злодеи или лицемери, финансови фанатици и садисти. Никой не чувства морални задължения. Преди 89-та и след това, все същите. Така е било, така ли ще бъде?

Не ни трябва тази свобода. Не играчите са за смяна, а системата. Тогава ще се сменят и играчите.

Живеем в неестествено състояние. Свободата се състои не в подчинение на елита, а в превъзмогването му. В превъзмогването на ценностите му.

Новият преход, в който налазиха опипом Ранобудните студенти, е преход за повече автономност, солидарност и отговорност. Забележете, че нито една медия не отбеляза техния автентичен бунт, за сметка на подмяната през 89-та. Но как да бъде иначе, след като окупацията бе възможност отвъд партиите, отвъд всички герои на прехода. Те бяха алтернативна субективност, надежда в аванс, морална институция с по-голяма подкрепа от всяка една партия, проактивна реакция срещу смазващата държавна обективност с цялата си корумпирана седянка.

Нищо не ни остава, освен да се превърнем в революционери в собствената си среда. Поне на това да се научим от бунта на Ранобудните. Защото свободата не се чува по телевизора, а си я взимаме сами. Те я взеха като създадоха собствени институции и правила, собствен живот в университетите.

Новият преход започна през 2013. Очакват ни последователна флуктуация, разказвана от все повече хетеродоксални гласове, а на ортодоксалният наратив, налагащ с апаратите на държавата и придворните на елита слуги, ще му бъде все по-трудно. Когато държавата ти казва, че си свободен, значи нещо не е наред.

Има нещо хубаво в несвободата. Онзи искрен вой, пламък в очите, тежест в ръцете, да си спечелиш свободата сам...

ivaylo-dinev-front
Снимка: SofiaLive.bg

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop