ruslan-trad

Какво означава да си „антиимпериалист“ в днешно време? Преди години това най-вече се свързваше с борбата срещу външната политика на Щатите и тяхната разрушаваща роля в редица страни от Латинска Америка до Близкия изток и Филипините. За това си има и причина: САЩ са държавата, която е изманипулирала най-много революции в други държави, няколко пъти навлиза с военна сила във Филипините, а всички знаем какво се случва в Ирак и Афганистан през 2001 и 2003 година. Новите антиимпериалисти – самопровъзгласили се за такива - се бият в гърдите, че се борят срещу злото, тъй като подкрепят „по-малкото зло“. Иронично, малко от тях знаят, че антиимпериализмът възниква в САЩ в края на 19 век като реакция срещу Испано-американската война. През 1898 година Марк Твен основава Антиимпериалистическата лига на Съединените щати в резултат на американската анексия във Филипините.

Днес, набедените антиимпериалисти говорят за солидарност и взаимопомощ, за борба и отпор. Те виждат битката си срещу злото чрез подкрепа за „по-малкото зло“. Казват, че едва ли не трябва да узаконим сферите на влияние на Русия, защото неолиберализмът е хиперекспанзиниостичен. В техните очи оправдаването на пояса от държави около Русия е законен акт, защото „другите искат да завземат целия свят“. Трябва ли да се подкрепя навлизането на руските интереси в страните от Централна Азия, защото „онези правят същото“? Тогава – каква е разликата между двата модела?

Днешните „антиимпериалисти“ са лицемери.

В Русия властта се бори срещу олигархията. За да създаде своя, лична, готова да изпълнява всичко необходимо. Наистина, през последните години бяха изгонени големи имена, представители на „старата олигархия“. На тяхно място бяха „назначени“ нови олигарси, които да голяма степен дължат богатството си на Владимир Путин.

Днешните „антиимпериалисти“ подкрепят палестинската кауза с жар, но си затварят очите за престъпленията на сирийския режим, защото е подкрепен от Русия заради бизнес интереси. Но това няма значение. Няма значение колко хора са убити по особено жесток начин, тъй като по-важното е, че този режим е знаков за Путин и банковите потоци. Подкрепят Палестина, въпреки скандалните изказвания на Путин на среща с равини, че „подкрепя борбата на Израел“. Това също остана встрани от дневния ред на „антиимпериалистите“.

Днешните „антиимпериалисти“ подкрепят Асад в неговата „справедлива война“. Война срещу сирийски градове и селища. Хомс е сринат. Халеб е сринат. 180 000 са жертвите досега, а само за миналия месец убитите от правителствените сили са над 1 400. Впрочем, сирийските градове са бомбардирани не от израелски или американски самолети, а от сирийски, които режимът е купил от Русия. Тези факти не са важни – единственото, което се позволява за публикуване са брадати, облечени в черно ненормалници, крещящи „Аллах акбар!“. С подобни снимки се изобличавала пропагандата на американския империализъм, видите ли. Тези снимки не са придружени от описание на политическата ситуация, нито с посочване на източници. Не се казва как се е стигнало до тук – трябва да приемем, че лошите крайни мюсюлмани просто са били там винаги и са чакали своя час. Няма значение, че през 2013 година от сирийските затвори бяха пуснати 4 000 обвинени в джихадизъм, които се вляха в редиците на Ислямска държава в Ирак и Сирия. Даването на данни колко била социална държава Сирия преди войната служи като моментален аргумент. Беше социална – но за избрани кръгове. Успяваха онези, които са близо до властта или до богатите родове в града си. Сирийската революция беше отречена още в началото си от „антиимпериалистите“, заклели се в подкрепа за всеки народ, търсещ справедливост. Оттеглянето на подкрепа за бунта от страна на редица леви организации, действащи под крилото на Путин, създаде вакуум, от който се възползваха радикалите. „Антиимпериалистите“ напълно игнорираха общата декларация на леви организации в Тунис, Сирия, Ливан, Мароко, Ирак и Йордания, които се обявиха срещу външната намеса и подкрепиха протестите. Под „външна намеса“ арабските леви организации визираха в декларацията си и руската намеса във вътрешните работи на Сирия, и това не се хареса на мнозина. Защото руското е позволено и правилно. Нищо, че днес дори валутата на Сирия се печата в Москва. Това нима не е външна намеса?

Днешните „антиимпериалисти“ застанаха срещу ксенофобските прояви в Европа. Те заклеймиха националистическите фракции във Франция и Холандия. В същото време затвориха очите си за факта, че Москва е основен донор на същите тези фракции. За „антиимпериалистите“ не съществуват проявите на расизъм в Русия – макар те да са се зачестили, като само за първите три месеца на 2014 година в Москва са станали 8 убийства на расова и религиозна основа. Чували ли сте за журналиста Станислав Маркелов и активистката Анастасия Бабурова? За тях не се говори много. Убити са през 2009 година заради дейността си – и двамата са били членове на антифашистки организации. А Наталия Естемирова? Убита е през 2009 година, когато разследва сигнали за нарушаване на човешки права в Чечня.

Днешните „антиимпериалисти“ твърдят, че Русия била нужна, за да се пази балансът. Баланс на какво? Убийствата и войните по света са се увеличили с пъти за последните 20 години. Днес Русия измества от пазара на оръжие в Близкия изток традиционно силните в този регион Щати. Чрез продажба на още и още оръжие, и поддръжката за деградирали режими ли се пази баланс? И изобщо кой е този баланс и от кого е установен – питаме ли се този простичък въпрос. Можем спокойно да говорим за олигархия между различните държави, членовете на която имат своите общи финансови интереси. Нима сме толкова наивни, че да смятаме, че Русия, САЩ или която и да е държава от техния ранг, не разполага с богата клика, която да подпомага „изгодния партньор“? Дори в България си имаме олигархия, която е толкова навлязла дълбоко във вътрешния живот на страната, че всяко по-важно решение се взима не в парламента, а в някоя вила около столицата. Няма баланс между неравностойни сили – в случая от едната страна са олигарсите, а от другата обществото. Познаваме САЩ и техните манипулации в Латинска Америка и Близкия изток. Но какво говорим за Русия и все по-силното й навлизане в Централна Азия? Какво съобщаваме за Чечения, за съществуването на национализъм и ксенофобия, която негласно се подкрепя от Москва? По тези параграфи „антиимпериалистите“ не могат да бъдат намерени за коментар.

Днешните „антиимпериалисти“ казват, че е правилно да изберем по-малкото зло. Защо трябва да го правим? Защо изобщо трябва да избираме между американската и руската доктрина? С кое едната е по-добра от другата? Разликата е единствено в мащаба – САЩ имат над 700 военни бази по света срещу дузина на Русия. Но нима това е достатъчен аргумент за подкрепа? Милитаризацията ли е единственият способ за отговор? Не мисля. Това е просто повторение на едни и същи действия, но с различно име. „Антиимпериалистите“ говорят и действат срещу империализма, но не казват и дума срещу империализма, лъхащ от Изток. Виждат навсякъде ръката на ЦРУ, Ми6, немските служби и кой ли още не. По този начин си успокояват съвестта. Така обясняват света си, основан на изтъркани лозунги за държавност и национализъм.

Днешните „антиимпериалисти“ посочват с пръст всеки, който пише за неудобни за тях теми. Заклеймяват и онези, които никога не са били подкрепящи САЩ. Те застават срещу всеки, дръзнал да запита какво се случва в лявото пространство в световен мащаб. И именно това е тяхната най-голяма грешка, тяхното най-голямо предателство към идеята за солидарност и подкрепа на подтиснатите. Затова тези „антиимпериалисти“ си заслужиха кавичките.

Руслан Трад е председател на Форума за арабска култура. Поддържа първият български блог за Близък изток и Северна Африка. Водил е лекции в СУ и НБУ, свързани с Близък изток и миграция. Негови публикации намират място в различни издания в България и чужбина.

Източник

ruslant-trad

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop