parno-poskupvane

Топлофикациите и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обсъждат поредно повишаване на цената на топлата вода и топлоенергията в рамките на 5-10%. [1]

Задаващото се поскъпване някак се губи измежду новините за поредната смяна по върховете на властта. И както винаги това решение, засягащо всички, живеещи в страната, се взема зад затворени врати, зад които се допускат само представители на управляващите елити. Така беше и при повишаването на цената на топлата вода и топлинната енергия през 2012 г., когато на т.нар. "обществено" обсъждане участие взеха представители на различни партии, казионни синдикати и асоциации на едрия бизнес.

За пореден път сме свидетели на това как решения от общосоциално значение се взимат от малки елити политици, бизнесмени и технократи, докато всички ние, прякозасегнатите, оставаме извън “диалозите”, “обсъжданията” и процесите, които ще предопределят до голяма степен нашия по-нататъчен живот. Това са антиобществени политики.

Случващото се с топлоенергийните източници не е изолиран случай. То е част от една по-обща рамка на заграбване на общите блага. "Софийска вода" е друг пример за това. През 2010 г. общинските власти дадoха фирмата на концесия на френската корпорация Веолия, която е един от основните монополисти във ВиК услугите в световен мащаб (Румъния, Полша, Армения, Естония са само някои от многобройните примери). Освен това държавата е определила многократно по-висока цена за кубичен метър вода за самостоятелните потребители за разлика от големите фирми монополисти. [2]

Какво правят властите? Вместо да се стимулира използването на зелена енергия, държавата въвежда наказателен данък за нея. В Закона за енергетиката е забранено хората да се сдружават за производство и доставка на енергия: налице е гарантиран държавен и частен монопол. За водата е въведена многократно по-висока такса на кубик и това прави неизгодно за хората да се кооперират, за да управляват водоизточниците си. [3] Всичко това показва, че сегашните политици не работят за хората, а са лобисти на големите корпорации. Те ни пречат да се самоорганизираме и кооперираме, за да си осигурим парно, ток и вода на по-достъпни цени от тези на монополистите – поредна кражба и източване на ресурси от обикновените хора към олигархичния елит. Това лишава всички нас от шанса за по-достоен и независим живот.

Какъв може да бъде изходът от това положение? Не можем да го търсим в електоралната политика: тя показа многократно своята неустойчивост, давайки обществена собственост, без съгласието на пряко и косвено засегнатите хора, в ръцете на едри бизнесмени и корпорации. Преди време настоящият министърът на икономиката и енергетиката заяви, че заради дълговете за топлофикация няма друго решение освен да бъде национализирана или приватизирана. На този съвременен Тачър можем само да кажем, че тезата за липсата на алтернатива принадлежи на миналото. Време е да потърсим изхода някъде другаде.

Пример в тази насока дават активистите от хамбургската група "Наш Хамбург - наше електричество" , които оставиха зад гърба си прийомите на представителната демокрация. Вместо това те възприеха друг метод, този на ежедневната гражданска активност, на хоризонталното самоорганизиране, насочено към пряка демокрация и участие. От 2010 г. те организират акции по улиците на Хамбург, запознаващи жителите с електрическите проблеми на града и алтернативата на самоуправлението в енергетиката. Резултат от тяхната дейност е референдумът, организиран от тях, който се проведе тази година: за отмяна на концесията на швейцарската енергийна компания Vattenfall. Той постигна успех въпреки съпротивата на управляващите социалдемократи и християндемократите на Меркел. [4]

Освен борбата срещу приватизацията, активистите и гражданите направиха една стъпка напред, практикувайки самоуправление в полето на енергетиката чрез кооперативи, при които всички жители са съсобственици и контролират енергийните си източници. И Хамбург не е сам. Около 650 енергийни кооперативи в Германия осигуряват енергоснабдяването на все повече общини и населени места, позволявайки истински обществен контрол чрез общи събрания. [5]

В един по-общ план, войните за петрол, ядрените индустрии и други централизирани енергоизточници могат да бъдат заменени от децентрализирани възобновяеми източници на енергия , с цел самоуправление на ежедневните енергийни нужди на градовете, давайки им висока степен на независимост и автономност. За да бъдат децентрализирани, те не трябва да са изграждани под формата на огромни полета от соларни панели например, както се случва днес, изцяло според логиката на съвременния капитализъм. Децентрализираните енергоизточници предполагат малки мащаби, функциониращи чрез демократични процедури, задоволяващи потребностите на отделни градове, а не на национални държави или бизнес интересите на частни собственици.

Гражданската активност има речултати и у нас. Цените на комуналните услуги не се повишиха през изминалата 2013 г. заради непрестанните масови протести, които нарушиха спокойствието на управляващите у нас, докато през предходните 2012, 2011 и 2010 г. цените например на топлоенергията и топлата вода постоянно се повишаваха "шоково".

Ежедневната гражданска активност и самоуправлението на общите блага е реална и практична алтернатива, която може да приближи общностите по-близо до благата, които в момента биват безконтролно заграбвани.

Автор: Бъди промяната в София

Бележки:
[1] http://www.dker.bg/NPDOCS/tseni_toploenergetika_11062014.pdf
[2] Например държавната такса за питейна вода за самостоятелен потребител е 0,75 лева на куб.м., а за корпорациите е 0,02 лева на куб.м. За минералната вода за бутилиращите фирми е 0,15 лева на куб.м. В същото време потребителите плащаме на „Софийска вода“ АД по 0,99 лева на куб.м. за вода, а за 1,5 литър бутилирана минерална вода плащаме около 0,65 лева. http://www.dker.bg/PDOCS/prices_vik_13.pdf
[3] http://www.moew.government.bg/files/file/Water/Legislation/tarifi/Ttaksi_vodovz_polzv_zamyrs.pdf
[4] http://new-compass.net/articles/hamburg-buys-its-energy-grid-back
[5] http://www.renewablesinternational.net/energy-cooperatives-up-up-and-away/150/537/76751/

parno-poskupvane-front

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop