Куиър Русия (Лори Есиг)

Дълбочината на хомофобията в Русия очевидно не познава граници. Иван Охлобистин, популярно лице на руска телевизия и бивш православен свещеник, казва, че би искал да натика хомосексуалните във фурни и да ги изгаря живи. Дмитрий Кисильов, заметник-генерален директор на Руската национална телевизия и радио, наскоро заяви: "Трябва да им бъде забранено [на хомосексуалните] да даряват кръв, сперма. И техните сърца, в случай на автомобилна катастрофа, трябва да бъдат заравяни в земята или изгаряни като непригодни за продължаване на живота."

С настъпването на олимпийските игри в Сочи, много американци се питат как е възможно Русия да избухва с такава злъчна омраза срещу собствените си гей граждани. Мисля, че знам отговора. Свързан е с куиър теорията. [1]

Прекарах голяма част от 20-те си години в изучаване на руските "сексуални малцинства" за първата си книга Queer in Russia. Това, което открих е, че руската история и еволюция на сексуалността е радикално различна от западната. Хомосексуалността винаги е била считана за застрашително отклонение. Много руснаци мислят и се отнасят към хомосексуалността като към туберкулоза – всеки досег с нея би могъл да поквари и най-невинните души и да ги зарази с желание към собствения им пол. В САЩ, поне според комерсиалната култура и модния, политически коректен дискурс, гейовете са родени такива и всяка идея за "заразяване и предаване на сексуална ориентация" изглежда смешна.

СССР считаше хомосексуалността за чужда, буржоазна перверзия, която не бива да съществува във Великата държава на работниците. Както Максим Горки пише през 1934 г. – "елиминирай хомосексуалността и фашизмът ще изчезне".

Съветският съюз наказваше сексуални актове между мъже – "мужеложество", със затвор по силата на член 121.1. Жени, пожелали други жени се считаха за психично болни и често институционализирани и "лекувани" с медикаменти, електрошокова терапия и дори със "сексуална преориентация".

С разпада на Съюза, идеята, че сексуалните малцинства трябва да бъдат наказвани или лекувани свърши и за кратък период от време тепърва се отваряха възможности за ЛГБТ хората в Русия. За тези от нас, които живееха в големи градове като Москва или Санкт Петербург, ежедневието не бе по-различно от това в Ню Йорк или Сан Франциско. Имаше гей барове, лесбийски книжарници, ЛГБТ политически групи и все по-силното колективно усещане, че е възможно да си едновременно хомосексуален и руснак.

Но това, което не си тръгна заедно със съветския режим беше типично руската идея, че еднополовите желания могат да инфектират някого. Русия запази своята силна и дълбока ксенофобия. Заразният модел на хомосексуалността като болест сама по себе си избуя и порасна особено в средите на Руската православна църква и сред крайнодесните националистически движения, покълнали още преди края на СССР.

По силата на това, че еднополовите желания могат да заразят дори най-хетеросексуалните сред нас – дори мъжествения, гол до кръста, с разпятие на врата Владимир Путин на кон – настоящият манифест на хомофобията в Русия има своя културен и исторически смисъл. Това обяснява и пасажа от новия закон против гей пропагандата. Федерален код 6.21 от чл.2, който беше подписан от Путин през юни и приведен в действие от закона забранвява "разпротранение на информация сред малолетни и непълнолетни лица, която 1) има за цел да установяването на нетрадиционни сексуални отношения, 2) пропагандира нетрадиционни сексуални отношения, 3) изравнява социалната значимост на традиционните и нетрадиционните сексуални отношения, 4) създава интерес към нетрадиционните сексуални отношения.“

В Русия е трудно да си гей, а може би още по-трудно е да си куиър теоретик или учен феминист. Обосновката е ясна: гейовете набират членове и замърсяват обществото.

Не казвам, че Русия е останала изолирана от света. Точно обратното, сексът там е интимно награбен от западни понятия за сексуалност. През последните 20 години, ЛГБТ учени и активисти се движеха напред-назад между Изтока и Запада, а интернет спомогна за мощния обмен на идеи. В същото време, консерватори, основно християни – политици, учени и т.н. – работиха отвъд границите, за да създадат глобално движение на "традиционните ценности".

Използването на понятия като "традиционен" и "нетрадиционен" не са случайни, а са резултат от много специфична стратегия на превръщането на Русия не просто в хетеросексуална страна, но и в християнска. Такава, която да има пълен контрол върху сексуалния живот на гражданите си. Основната цел не е да се осуетява само сексът между двама мъже или две жени, но и достъпът до контрацепция и борбата за репродуктивни права. Както затворничеството на Надежда Толоконникова и Мария Альохина от Pussy Riot показа – основната цел на консервативната държава и църквата бе не просто опит за спиране на западната гей полюция, но и на феминистката такава.

Обратът в руската политика – от възможности за гей хората към гей паника е мотивацията зад конференцията за куиър изследвания, провела се за втора година и спонсорирана от Центъра за независими социални изследвания в Санкт Петербург. Тя събира социолози, психолози, адвокати и историци в разсъждение за значението на ЛГБТ в страната. На последната конференция през октомври имах спорове заради позицията си по отношение на особената история на сексуалността в Русия и възможността хомосексуалността да бъде приемана като опасна форма на сексуална полюция от страна на държавата.

В края на изказването ми, гей активист от Санкт Петербург ме обвини в културен империализъм заради моето настояване, че сексуалната еволюция в Русия е различна от тази в САЩ. Според него е опасно Русия да бъде третирана като специален случай, защото това би значело да не я считаме за отговорна, когато става въпрос за постигане на по-високи нива на толерантност спрямо сексуалните малцинства, а също така е и империалистическо да гледаме на Русия като различна в смисъл на изостанала и неразвита в това отношение.

Първо бях изненадана. Винаги съм се стараела да бъда внимателна и да подчертавам, че знанието в областта на сексуалните практики не е по-напреднало, по-научно и по-легитимизирано в САЩ. Просто е различно. Подчертах факта, че идеята за това, че човек "се ражда така" доминира разбирането за хомосексуалността в САЩ и това не е по-малко вярно от лошата руската интерпретация. Като куиър теоритик се интересувам и от двете идеи като културни, исторически и идеологически формирования, а не като истината с главно "И".

Да, вярно е, че прекарвам времето си в разсъждаване върху подобни теми, за да се потопя в историческата и културна особеност на желанието и неговите значения, очевидно това ме прави превилигирована до степен на империализъм. Живея в света на куиър теорията, свят в който руските и американските разбирания за секс са еднакво правилни и неправилни. В необикновения свят на куиър теорията, сексуалността е нещо, което се изписва по тялото от заобикалящата ни култура, а не просто практика.

В този смисъл, сексуалните апетити не са различни от вкусовите. Може да обожаваме да ядем скакалци, може и да ни се повдига от идеята. Може да харесваме жени или мъже, или и двете. Не е избор, но не е и генетичен факт. Този възглед, толкова пределно ясен от историята и антропологията всъщност може да бъде опасен в страна като Русия. Може би това "да си роден така" е това, което защитава гей хората тук (в САЩ). Отказването от мисленето за сексуалността като генетичен факт би могло да осъди руските ЛГБТ граждани на продължаващо преследване.

Въпреки това, в ретроспекция и с цялото си уважение, смятам че е време да запратим обвиненията в "културен империализъм" в коша на историята. Не казвам, че знам нещо по-добре от руските гей активисти или теоретици. Точно обратното, именно различната история на руската сексуалност могат да направят американските идеи да изглеждат смешни и не на място. Концепцията за вродена хомосексуалност бие на очи като каубойски ботуши по Червения площад.

И нека оставим обвиненията в културен империализъм на руските крайни националисти, които лепят този етикет почти на всичко – от гей прайдове до неудобни изследователи на пола. Този етикет е начин да бъде спряна глобално циркулацията на знание по тези въпроси в болен опит да се предпази традицията на местното население. Както Анна Тьомкина, джендър изследовател и професор в Европейския Университет в Санкт-Петербург, ми написа:

В Русия... посланието от организации, които се провъзгласяват за анти-гей... е че ЛГБТ и куир изследванията, с тях и изследванията на пола, не отговарят на руския контекст, манталитет, култура и са заплаха за тях. Културата, семейството, държавата, трябва да бъдат спасени от куиър и джендър изследвания. В този смисъл това е... критика на културния империализъм.

Всичко, което не се харесва от консерваторите в Русия, отбелязва Тьомкина, е форма на чудждестранна полюция, включително хомосексуалността.

Разбира се, всички останали неща с чуждестранен произход, одобрявани от руските консерватори, като американската идея за "традиционни ценности", са почитани. Дори и жестоко оспорваните изследвания на американски академици като Марк Регнеръс, според които децата на гей и лесбийски двойки се справят с почти всичко по-зле от децата на хетеросексуални, са използвани в Русия като научно доказателство в подкрепа на консервативните мантри.

Куиър теоретиците трябва да устояват на желанието да опростяват. Гей паниката на руската държава е мерзост. На нея трябва да се противопостави състоятелен аргумент срещу идеята за "заразна" сексуалност. На нея трябва да се противопостави обединението с други групи като азиатци и евреи, също считани за опасност за руската чистота. Учените не бива да оставят фанатизма на държавата да ги тласка към ограничени заключения за сексуалността и пола.

Да се промъкнем покрай установените граници на националните държави и на имагинерните общности, които те предполагаемо създават. Да празнуваме глобалния поток и циркулацията на идеи, колкото и неудобни понякога да ни се струват.

Куиър теоритици на света, обединете се! Няма какво да губите освен оковите си.

Лори Есиг е доцент по социология и джендър изследвания в колежа Мидълбъри.

[1] Куиър теорията е постструктуралистка теория, добила популярност през 90-те години на 20. Век заедно с изледванията на жените и пола.

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline