Мрежовият капитализъм: свят от кибер клетки (Мая Опенхайм)

Въздействието, което социалните медии имат върху вскидневния ни живот - вече записваме къде ходим, какво правим и какво мислим, за да го публикуваме, та да го види цял свят - радикално промени начина, по който се отнасяме към себе си и помежду си. Разрастването и разпространението на социалните медии става все по-непроблематично и обичайно и несъзнателно привикнахме с масова ни миграция във виртуалното пространство. Затова е важно да се открие значение в това, което рутинно е приемано за незначително и да изследваме психо-социалните комплекси, които действат тук. Тъй като интернет обществата станаха ключов двигател на представата ни за себе си (self-image), социалните медии изостриха бързо нарастващата ни фиксация върху личния ни имидж и статус. Когато много хора биват обсебени от писане в Туитър, Инстаграм или коментиране във Фейсбук, празният нарцисизъм стана нещо обикновено. Това, което може би е започнало като невинно желание за лично признание, бързо изпадна в нездрава фиксация върху себе си и нашият живот.

Ако бъдат взети за чиста монета, интернет постиженията и малките одобрения ("лайквания" - бел.прев.) могат да изглеждат като маловажни, но заедно те помагат за създаването на култура на състезаващо се самоизтъкване. Постоянният ни порив да споделяме преживявания ни в социалните медии може да бъде оприличен на форма на себе-промотиране. Духът на конкуренцията на късния капитализъм се просмука в социалните медии и ние биваме окуражавани да създадем търговска марка на нашата идентичност, която да бъде консумирана от външна публика. Като резултат линията между "човешкия капитал" и "действителния" (actual) капитал става все по- размита. Индивидуалистичният и конкуриращ се ефект на социалните медии стана представител на дълбоко заложения натиск да следваме определението за успех на капитализма.

Истинските социални взаимодействия биват включени в "социалните мрежи" (social networking) и "изграждането на контакти" и ние се оказваме въвлечени в една ера на мрежов капитализъм. Въпреки че тази количествена форма на социално свързване може да е емоциално недостатъчна, тя дава едно желано разсейване на вниманието от анонимните пазарни отношения. Въпреки това, социалните медии не могат да запълнят копнеж ни за нематериалното - приятелство, отдих, игра, креативност - с техните краткотрайни отвличания на вниманието. Те предлагат успокояващи разсейвания от други злини на късния капитализъм, но остават по същностността си незадоволяващи. В крайна сметка микро-славата на социалните медии ни предлага образ без субстанция, връзка без комуникация и разговор без смисъл. Затова трябва да разпознаем и изследваме изкуственото удовлетворение, което ни бива предлагано.

Допринасяйки за превръщането в стоки на нас самите и на нашите взаимоотношения, социалните медии радикално промениха начина, по който се отнасяме към другите. Растящата ни обсебеност от имиджа и изграждането на мрежи (networking) ни доведе до изостряща се социална изолация. Същностната ангажираност на социалните медии със индивидуалността измести значимоста на колектива. Въпреки че мрежата ни от връзки се разшири значително, в същото време тя стана твърде повърхностна. Оплетени в спирала от мимолетни, виртуални срещи, много от нас се обърнаха навътре към себе си и сега водят все по-атомизиран живот. Въпреки че сега можем незабавно да комуникираме, неограничени от пространство или време, станахме все по-откъснати един от друг. Виртуалните социални мрежи не се превърнаха в истинска интерсубективност.

networked-capitalismБез да имам намерение да започвам носталгична атака срещу модерният живот, все пак е ясно, че социалните медии радикално промениха начина, по който комуникираме. Голяма част от свободното ни време сега е консумирано от оживените отвличания на вниманието на социалните медии. Не искам да кажа, че приятелството е директно заместено със социални медии, но с нарастването на незабавните комуникации информацията, която преди можехме да научим на чаша бира или по време на разходка в парка, сега много по-бързо може да бъде прочетена на страницата на Фейсбук приятел. Фейсбук достави едно подобие на приятелство, но без близоста или изискванията на истинското приятелство. Докато общностите в социалните медии очевидно могат да бъдат източник на взаимен комфорт за отделните индивиди, подобрената технологична връзка не намалява нуждата от реално общуване. Превръщането ни в атомизирана точка във виртуална мрежа никога няма да замени участието ни в действителна общност.

Близките съседски отношения отслабнаха през последните години и специалисти твърдят, че сега сме по-самотни от когато и да е било преди. Без значение дали това е вярно или не е интересно да се изследва въздействието на социалните медии върху социалното общуване и взаимодействие. Докато чувството на самота очевидно не е модерен феномен - хора са се чувствали самотни в тълпа от зората на цивилизацията - социалните медии извадиха повече от тези чувства на светло. Затова е важно да разширим анализа на късния капитализъм към микро-структурите на всекидневния живот и да изследваме връзките между все по-атомизирания ни начини на живот и умножаването на сайтовете за социални мрежи.

Факторите, които обясняват растящите нива на изолация са комплексни и широкообхватни. Например увеличаването на работното време и на дистанциите, които хората трябва да изминат до работното място, ни принуждават да прекарваме повече от свободното ни време в сайтове социални медии. А също и нуждата да записваме и да споделяме събития така както се случват в реално време означава, че често сме сами заедно. Това води до вземащо надмощие чувство за разсейване и неспокойност в настоящия момент. И по ирония става все по-трудно наистина да се усамотим, когато постоянно сме заобиколени от жужащите разсейвания на нашите свързани устройства.

По същността си социалните медии допринесоха за успоредното повишаване на индивидуализма, фиксацията върху собственото Аз, социалната изолация и колективното разединение. Въпреки че има и други ключови фактори, които са в действие, социалните медии дават критична видимост на отчуждеността на мрежовия (networked) капитализъм. Вместо да гледаме на социалните медии като на не-идеологически, е важно да анализираме привидно обикновените и банални черти на късният капитализъм.

Статията е публикувана в брой 23 на The Occupied Times of London.

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop