Ректоратът на Софийския университет е окупиран от малко повече от седмица, много други университети не само в София, но и в страната също бяха окупирани от студентите си. За това кратко време се изговори и изписа толкова, че вече може да се издаде двутомна антология за окупациите. И все от хора, които твърдят, че знаят какво се случва, без дори да са били там. Медии, журналисти и активисти с явни и прикрити политически и икономически пристрастия (и амбиции), партийни функционери и цели партии не спряха да слагат думи в устите на „Ранобудните студенти“ от всички университети. Да ги квалифицират по оста „ляво-дясно“, да се опитват да ги употребят за своите си амбиции.

Но кой чу какво казват студентите? Кой видя какво и – още по-важно – как правят те? Като студент не можеш да останеш безразличен към започналата окупация. Aз бях и продължавам да бъда на студентските асамблеи и в работните групи в Ректората на СУ и видях, че нещата са много по-различни от това, в което се опитват да ни убедят политически и олигархично обвързани журналисти, медии и активисти. Както тези от дясно, така и тези от ляво. И това затвърди вътрешното ми усещане, че се случва нещо истинско и демократично, заслужаващо подкрепа и участие.

okupaciq 1На първо място е важно да си припомним, че една голяма част от Ранобудните са част от независимата група „Студентски глас“ в СУ, която още преди 3-4 години излезе с искане прякодемократични студентски асамблеи да заменят корумпирания Студентски съвет, символ и на представителната демокрация и нейната системна криза. По време на управлението на ГЕРБ те участваха в протестите през 2010 г. и 2011 г. срещу повишаване на семестриалните такси, протестираха и заедно с БАН, когато последните бяха наречени „феодални старци“. Същите тези хора на шествието си в Деня на будителите миналия петък излезнаха с плакати с имена и произведения на прогресивни български автори като анти-авторитарния Христо Ботев, автора на „Приказка за стълбата“ Христо Смирненски и други.

Важно е и да разберем, че окупацията не е монолитна група с единна визия и мнение, тя жива и динамична алтернатива на статуквото, която няколкостотин студента живеят всеки ден, тук и сега. Тя дори е по-скоро превъплъщение на сапатиското „докато питаме, вървим“, защото не задава готови формули, спуснати от горе, осъзнавайки че това е начина на действие на статуквото и неговите „експерти“.

okupaciq 2На следващо място е важно да разбием мита за „партийността“. На едната колона точно пред аула 272 в Ректората има плакат със задраскани БСП, ДПС, Атака, ГЕРБ и РБ (Реформаторски блок). На другата колона има надпис "Партии", отново задраскан и ограден в кръг. Ето какво още имат да кажат самите студенти в декларациите си:

„Това не е вярно. Още в първата си декларация сме написали, че сме против партокрацията като такава и нито една партия не може да се надява на подкрепата ни. Няма да позволим да ни използва никоя партия...“
„Разпространява се слух, че сме щели да формираме партия и да се коалираме с други съществуващи партии, както и че се събирала подписка за това в Ректората.
Това е невярно. Разпространителите на подобни слухове и партийните агитатори нямат място в Ректората.
Ранобудните студенти и Окупацията са далеч от всякаква партийна обвързаност.“

Окупацията не иска никоя партия и стоящите зад нея икономически интереси и олигархични кръгове да паразитира на гърба й. Въпреки опитите на леви олигархично обвързани политици и журналисти да ги дискредитират, както чрез думи, така и чрез физически атаки, като тази от миналата неделя. Въпреки опитите и на десни журналисти и политици (също толкова олигархично обвързани) да си присвоят протеста им, включително и чрез организирани партийни митинги уж в тяхна подкрепа, като митинга на Реформаторския блок от миналия четвъртък (31 октомври). А всички тези опити са просто израз на отчаянието и страха на статуквото от факта, че алтернативи има, че няколкостотин студента са осъзнали това и доказват всекидневно, че един друг свят отвъд диктатурата на срастналата се държавна и икономическа власт е възможен тук и сега.

Между другото партийците от и симпатизантите на Реформаторския блок миналия четвъртък бяха изгонени от шествието на студентите от самите студенти. Така те на практика показаха това, което преди изразиха и на думи. Толкова по въпроса за партийната обвързаност.

Самите студентски асамблеи, провеждащи се всяка вечер в 22:00 в аула 272 на Ректората са пример за самоовластяване и автономия отвъд представителната демокрация. Те се провеждат по начините, по които се случват асамблеите в световното движение “Окупирай”, “Възмутените” в Испания, “Пряка демокрация сега” в Гърция и много други прогресивни движения из целия свят. С модератор, без право на никого да узурпира трибуната и правото на изказване, а както е изписано на черната дъска в аулата и „без алкохол и цигари, без оскверняваща реч, без политическа агитация, без агресия“.

anarres podkrepa site1В свободната библиотека в аулата все още може би могат да бъдат намерени издания на пазарни талибани като Лудвиг фон Мизес и Издателство МаК (трибуна на Института за радикален капитализъм „Атлас“). Но за разлика от свенливите и зле прикрити опити за фундаменталистка пропаганда тип „още от същото“, две български издателства най-открито изразиха подкрепата си за окупацията, дарявайки стойностна критична прогресивна литература за действие и мисъл – „Критика и хуманизъм“ и „Анарес“. Може би защото осъзнават, че именно прогресивната критичност и търсене са неразривно свързани с една автономна самоовластила се общност като всяка студентска окупация.

Асамблеите в аула 272 са жива прякодемократична алтернатива на доминиращия йерархичен модел, в която всеки студент има право на равно участие в отворената дискусия и във вземането и прилагането (!) на решенията. Окупацията изразява един различен модел на правене, на обществена организация отвъд олигархичността и кризата на представителството:

„[К]азаха, че нарушаваме студентската автономия, но това не е вярно: ние всъщност я съживихме и я живеем всеки ден. Ние не сме обекти в ръцете на тази или онази партия; ние сме субекти, които скъсаха всички връзки с обичайното.“

Разбира се, редно е да се споменат и някои потенциални бъдещи слабости, които могат да имат негативен ефект върху окупацията в Ректората. Години наред предавано, българското общество има проблем с доверието. Когато властимащите са унищожили всяка частица доверие на обществото, индивидите в това общество стават недоверчиви и помежду си. Инициаторите на окупацията са спечелили доверието на всички останали окупиращи студенти и на голяма част от гражданите. Възможно е това да доведе в даден момент до поява на неформална йерархия, което директно би ги дискредитирало в очите на всички участници и би довело до ерозия на чувството за сплотеност и доверие. Едва ли някой желае това в момента. В този смисъл тенденцията от последните дни по-скоро е все повече хора да се включват на хоризонтален принцип, като изграждат стабилни структури и се противопоставят на външния натиск.

Друга основна критика към окупацията е, че тя спира до лозунга „оставка“. Това също не е вярно. На една от асамблеите, в която бе обсъждана евентуална среща с Пламен Орешарски, участващите в окупацията единодушно бяха на мнение, че не желаят да водият диалог с властта, че исканията отвъд оставката са предназначени за всяко едно потенциално бъдещо правителство и власт. Това е ясно заявено и в една от декларациите:

„Според тях ние сме „антистуденти,“ защото не сме имали искания за университета. Това не е вярно – в момента разработваме такива искания по демократичен начин – в работни групи. Демокрацията е процес, който изисква време. За разлика от готовите решения, спускани от горе, по които действат провокаторите.“

Едно лирично отклонение: три други действия на окупацията също показват, че за тях нищо не се изчерпва с „оставка“, че те осъзнават свързаността си с всички останали прогресивни борби по света.

Когато на асамблеята в аула 272 се гласува дали евангелската църква да дари матраци и спални чували на студентите за определен срок, предложението се отхвърли с идеята, че няма нужда и че в момента в страната има много по-нуждаещи се хора като бежанците.

Второ, във връзка с нападението над тяхната колежка от 2ри курс „Политология“ Виктория Цолова от последните дни, в неделя (3 октомври) Ранибудните заявиха:

„С това искаме да изразим пълното си отвращение от всяка форма на насилие: както това срещу Виктория, така и онова, което проповядват екстремисти, псевдонационалисти, ксенофоби и всякакви хулигани. Във всеки случай на насилие има конкретни виновници, които трябва да бъдат издирени и спрени. Самите ние бяхме обект на опити за насилие в последните дни. Успехът ни да се предпазим само ни кара да заявим още по-рязко пълното си отхвърляне на насилието.“

Трето, днес (понеделник, 4 октомври) от 20:00 в аула 272 ще се проведе лекция и дискусия с участник в студентските борби, окупации и асамблеи в Гърция в периода 2006-2007 г. А междувременно примерите за осъзнаването на обвързаността с глобални протестни движения не само от последните години, а и от последните десетилетия, продължават - утре (вторник, 5 ноември) в окупираната 321 аудитория на Великотърновския университет ще се проведе публична лекция на тема "Студентските бунтове от 1968 г. в Париж."

Но нека се върнем на формиралите се в последните няколко дни работните групи, които са важен аспет от бъдещото развитие на окупацията. Те отново са израз на прякодемократичния грасруутс начин на действие „отдолу нагоре“. Чрез тях ще стане ясно, че огромна част от студентите мислят много по-дългосрочно и отвъд оставката. А точно това е големия проблем и страх на политиците и икономическите интереси зад тях, както от ляво, така и от дясно.

Тези работни групи са в процес на развитие, те са живи и динамични, защото както казват и Ранобудните студенти, и сапатистите в Чиапас (Мексико), и много други бунтовни прогресивни движения в глобален мащаб, демокрацията е бавен процес, в който заедно достигаме до решения, вървейки напред. В тях отново е очевидна връзката с принципите и начините на действие на толкова много прогресивни групи и движения по целия свят, базирани на общочовешки ценности като демокрация, достойнство, самоуправление, солидарност, свобода и справедливост. В съвременната историческа обстановка на глобализиран неолиберален капитализъм България не представлява изключение.

Докато пиша тези редове, окупацията не само на Ректората на СУ, но и в много други университети продължава. Аз бях и продължавам да бъда на асамблеите и в работните групи. А вие? Не? Ами може би е време да отидете... да спрете за малко да говорите и пишете какви били студентите и какво искали. И да ги чуете какво имат да кажат. И след това отново да си поговорим за окупацията. Всичко останало е преповтаряне на логиката на статуквото, на срастналата се държавна и икономическа власт, която окупацията вече отхвърли. А отвъд статуквото – докато питаме, вървим...

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop