Партията на Уол Стрийт е управлявала в САЩ без какъвто и да е съперник твърде дълго. Доминирала е тотално (за разлика от частично) политиките на президентите от поне четири десетилетия (ако не и повече), независимо от това дали въпросните президенти са били нейни охотни служители или не. Законно е корумпирала Конгреса чрез малодушната зависимост на политици и от двете партии към нейната сурова финансова мощ и достъп до мейнстрим медии, които тя контролира. Благодарение на назначенията, одобрени от президенти и Конгрес, Партията на Уол Стрийт доминира голяма част от държавния апарат, както и юридическия, в частност Върховния Съд, чиито пристрастни решения са все повече в интерес на користни финансови интереси в различни сфери като избирателния и трудовия закон, закона за околната среда и договорното право.

david-harveyПартията на Уол Стрийт има един универсален управленски принцип: не трябва да съществува сериозно предизвикателство спрямо абсолютната власт на парите да управляват абсолютно. И тази власт трябва да бъде упражнявана с една цел. Тези, които са обладани от финансовата власт не само ще бъдат привилегировани да трупат на воля богатство до безкрай, но те ще имат правото да наследят Земята, като вземат пряк или непряк контрол не само над нея и всичките ѝ ресурси и продуктивни мощности, които тя предлага, но също така да поемат абсолютното управление, пряко или непряко, върху труда и творческия потенциал на всички други, от които се нуждае. Останалата част от човечеството се счита за ненужна.

Тези принципи и практики не са породени от личностна алчност, късогледство или просто длъжностни злоупотреби (въпреки че всички тези неща се намират в изобилие). Тези принципи са издълбани в политическото тяло на нашия свят чрез колективната воля на капиталистическата класа, вдъхновена от насилническите закони на конкуренцията. Ако моята група от лобисти изхарчи по-малко от вашата, тогава аз ще получа по-малко услуги. Ако тази юрисдикция харчи за нуждите на хората, тя ще бъде определена като неконкурентноспособна.

Много почтени хора са заключени в прегръдката на система, която е изгнила до сърцевината. Ако те искат да си докарват дори прилични доходи, нямат никаква друга възможност за работа освен да дадат това, което се полага на дявола: те просто "следват заповеди", както твърди Адолф Хайман в едно свое известно изказване, или "правят, каквото системата изисква", както други казват днес, съгласявайки се с варварските и неморални принципи и практики на Партията на Уол Стрийт. Насилническите закони на конкуренцията карат всички ни в някаква степен да се подчиняваме на правилата на тази безмилостна и незагрижена система. Проблемът е системен, не личностен.

Любимите слогани на Партията как свободата и независимостта са осигурени от правото върху частна собственост, свободен пазар и търговия, всъщност могат да бъдат преведени в свободата да експлоатираш труда на другите, да лишаваш на воля обикновените хора от активите им и свободата да плячкосваш околната среда за личностни или класови облаги.

Веднъж взела контрола над държавния апарат, Партията на Уол Стрийт обикновено приватизира всички сочни залъци под пазарната стойност, за да отвори нов терен за натрупване на капитал. Организират подизпълнители (военно-промишления комплекс служи като основен пример) и данъчни практики (субсидии за аграрния бизнес и ниски данъци за капиталови придобивки), които им позволяват да обират свободно държавната хазна. Целенасочено насърчават такива сложни системи на регулация и толкова удивителна административна некомпетентност сред останалата част на държавния апарат (спомнете си EPA1 при Рейгън и FEMA и "heck-of-a-job" Браун2 при Буш), за да убедят поначало скептичното общество, че държавата никога не може да играе конструктивна или поддържаща роля в подобряването на ежедневието или бъдещите изгледи на когото и да било. И, в заключение, те използват монопола на насилие, който всички суверенни държави притежават, за да изключат обществото от пространствата, които минават за обществени, и да тормозят, да поставят под наблюдение и ако е нужно да поставят извън закона и захвърлят в затвора всички, които не се съгласяват с диктатурите им. Тя се отличава с практики на репресивна толерантност, които поддържат илюзията за свобода на изразяването, докато това изразяване не разобличава безкомпромисно истинската природа на техния проект и репресивния апарат, върху който стои.

Партията на Уол Стрийт води неспирна класова война. "Разбира се, че има класова война" казва Уорън Бъфет "и моята класа, богатите, които я правят, я печелим". Голяма част от тази война се води в тайна, зад поредица от маски и умишлени обърквания, чрез които намеренията и целите на Партията на Уол Стрийт остават скрити.

Партията на Уол Стрийт знае много добре, че дълбоките политически и икономически въпроси стават невъзможни за отговаряне, когато са преобразени в културни въпроси. Тя редовно свиква огромната гама на заробеното експертно мнение – в по-голямата си част заето в мозъчни тръстове и университети, които те финансират – разпръснато сред медиите, които тя контролира, за да създават спорове от всички въпроси, които нямат значение, и да предложи решения на всички въпроси, които не съществуват. В един момент не се говори за нищо друго, освен за режима на строги икономии, който е нужен за всички останали, за да се излекува дефицита, а в следващия предлагат да намалят собствените си данъци без значение от въздействието, което това може да окаже върху дефицита. Единственото нещо, което никога не може да бъде свободно обсъждано и дискутирано е истинската природа на класовата война, която те водят неспирно и безмилостно. Да обрисуваш нещо с термина "класова война" в настоящия политически елит, според тяхното експертно мнение, означава да го поставиш отвъд полето на сериозното обмисляне, да получи стигмата глупак, ако не и бунтовник.

Но сега, за пръв път, ясно формирано движение се противопоставя на Партията на Уол Стрийт и нейната неподправена финансова власт. "Улицата" в Уол Стрийт е окупирана – о, ужас на ужасите – от други! Простирайки се от град в град, тактиката на Окупирай Уол Стрийт е да превземе централно обществено пространство, парк или площад, и като постави човешки тела там, да преобрази общественото пространство в политическо, място за отворена дискусия и дебат върху това какво прави властта и как най-добре да се противопоставим на нейното въздействие. Тази тактика, очевидно съживена по време на благородните и все още продължаващи борби около площад Тахрир в Кайро, се разпростря по света (площад Дел Сол в Мадрид, площад Синтагма в Атина, сега на стъпалата на "Свети Павел" в Лондон, както и на самата Уол Стрийт). Това ни показва, че колективната сила на тела в общественото пространство все още е най-ефективния инструмент на съпротива, когато всички останали средства за достъп са блокирани. Площадът Тахрир показа на света една очевидна истина: че телата на улицата или на площада са това, което е от значение, а не сантименталните бръщолевения в Twitter или Facebook.

Целта на това движение в Щатите е проста. Тя гласи: "Ние, хората, сме решени да си върнем страната от финансовите сили, които я управляват в момента. Нашата цел е да опровергаем Уорън Бъфет. Неговата класа, богатите, повече няма да управляват, без да бъдат предизвикани, нито пък автоматично ще наследят Земята. Съдбата на неговата класа, богатите, не е винаги да бъдат победители".

Book-bloc-oaklandТе казват "ние сме 99-те процента". Ние имаме мнозинство и това мнозинство трябва и ще възтържествува. Тъй като всички останали канали за изразяване са затворени от финансовата власт, ние нямаме друг избор освен да окупираме парковете, площадите и улиците на нашите градове, докато мнения ни не бъдат чути и нужди ни не бъдат взети под внимание.

За да успее, движението трябва да достигне до 99-те процента. Това може да бъде направено и се прави стъпка по стъпка. Най-напред са всички, които са захвърлени в бедност заради безработица и всички тези, които са били или в момента биват лишени от своите домове и своите активи от бойния строй на Уол Стрийт. Трябва да бъдат изковани широки коалиции между студенти, имигранти, безработни и всички, застрашени от тотално излишните драконови политики на финансови икономии, наложени на народа и на света по волята на Партията на Уол Стрийт. Вниманието трябва да се съсредоточи върху удивителните нива на експлоатация на работното място – от имигрантите домашни работници, които богатите безмилостно експлоатират в своите домове, до хората, които работят в ресторантите и робуват в замяна на почти нищо в кухните на учрежденията, в които богатите величествено се хранят. Трябва да се приближат творческите работници и хората на изкуството, чиито талант толкова често бива превръщан в търговски продукти под контрола на големите финансови сили.

Преди всичко, движението трябва да достигне всички отчуждени, незадоволени и недоволни, всички, които разпознават и усещат силно в своите сърца, че има нещо дълбоко грешно, че системата, която Партията на Уол Стрийт е създала, е не само варварска, неетична и морално сбъркана, но също и повредена.

Всичко това трябва да бъде демократично сглобено в последователна опозиция, която също трябва свободно да размишлява как един алтернативен град, алтернативна политическа система и, в края на краищата, как може да изглежда един алтернативен начин за организиране на продукцията, дистрибуцията и консумацията в името на хората. В противен случай бъдеще за младите, което сочи към спираловидно частно задлъжняване и задълбочаващо се обществено финансово ограничение, и всичко това в полза на единия процент, въобще не е бъдеще.

В отговор на движението Окупирай Уол Стрийт държавата, подкрепена от капиталистическата класа, прави удивително изявление: че те и само те имат изключителното право да регулират и да се разполагат с общественото пространство. Обществото няма общественото право на обществено пространство! С какво право кметове, полицейски началници, военнослужещи и официални държавни лица ни казват, на нас хората, че имаме правото да определяме какво е общественото на "нашето" обществено пространство и кой може да окупира това пространство и кога? Кога започнаха да си позволят да ни гонят, нас хората, от което и да е пространство, което ние, хората, сме решили колективно и мирно да окупираме? Те твърдят, че взимат мерки в името на обществения интерес (и цитират закони, за да го докажат), но ние сме тези, които са обществото. Къде е "нашият интерес" във всичко това? И, между другото, не са ли това "нашите" пари, които банките и финансистите толкова безочливо използват, за да натрупат "своите" бонуси?

Изправено срещу организираната власт на Партията на Уол Стрийт да разделя и владее, тепърва зараждащото се движението трябва също така да приеме като свой основен принцип, че няма да се разделя или отклонява, докато Партията на Уол Стрийт не е или вразумена – да разбере, че общото благо трябва да надделее над тесногръдите користни интереси – или поставена на колене. Корпоративните им привилегии да имат всички права на индивиди без отговорностите на истински граждани трябва да бъдат премахнати. Обществените блага като образование и здравеопазване трябва да бъдат обществено осигурени и на свободно разположение. Монополната власт над медиите трябва да бъде разтурена. Купуването на избори трябва да бъде обявено за противоконституционно. Приватизацията на знание и култура да бъде забранена. Свободата да експлоатираш и да лишаваш от собственост другите трябва да бъде строго обуздана и най-накрая обявена за незаконна.

Американците вярват в равенството. Анкетни резултати показват, че те вярват (независимо от политическите си убеждения), че най-горните двадесет процента може би имат право да претендират за тридесет процента от всички богатства. Това, че най-горните двадесет процента в момента контролират 85% от това богатство обаче е недопустимо. Това, че единият процент на върха контролира повечето от това богатство е абсолютно недопустимо. Това, което движението Окупирай Уол Стрийт предлага е ние, хората на Съединените Щати, да се посветим на разместването на тези нива на неравенство, не само на имущество и доходи, но дори още по-важно на политическата сила, която се утвърждава от това несъответствие. Хората на Съединените Щати са с право горди със своята демокрация, но тя винаги е била заплашена от покваряващата сила на капитала. Сега, когато демокрацията е доминирана от тази сила, времето (както Джеферсън много отдавна е предложил), когато ще се наложи да се направи нова Американска революция със сигурност е близо: революция, базирана на социална справедливост, равенство и грижовен и мъдър подход към връзката с природата.

Борбата, която избухна – Хората срещу Партията на Уол Стрийт – е от изключителна важност за колективното ни бъдеще. Борбата е глобална и също така локална по своята природа. Тя събира заедно чилийски студенти, които са заключени в борба на живот и смърт с политическата власт, за да създадат безплатна и качествена образователна система за всички и по този начин да започнат да разглобяват неолибералния модел, който Пиночет толкова брутално наложи. Тя обгръща агитаторите на площада Тахрир, които разпознават падането на Мубарак (както края на диктатурата на Пиночет) като едва първата стъпка от борбата за еманципация и освобождение от властта на парите. Тя включва всички "indignados" (разгневени) в Испания, протестиращите работници в Гърция; бойната съпротива, зараждаща се по целия сват, от Лондон до Дърбан, Буенос Айрес, Шенжен и Мумбай. Бруталната доминация на големия капитал и обсолютната финансова власт са в отбранителна позиция навсякъде.

Чия страна ще вземе всеки от нас индивидуално? Коя улица ще окупираме? Само времето ще покаже. Но знаем, че времето е дошло. Системата е не само повредена и изобличена, но неспособна на реакция, по-различна от репресии. Така че ние, хората, нямаме друг избор освен да се борим за колективното право да решим по какъв начин системата да бъде реконструирана и по кой образ. Партията на Уол Стрийт имаше своя шанс и се провали ужасяващо. Как да създадем алтернатива върху руините ѝ е едновременно неизбежна възможност и задължение, което никой от нас не може и не бива да иска да избегне.


Бележки:
(1) Environmental Protection Agency или Агенция за Защита на Околната Среда (бел. прев.)
(2) Майкъл Браун оглавява FEMA – Федералната Агенция за Кризисни Ситуации – по време на управлението на Джордж Буш. Фразата “heck-of-a-job” („добра работа”) идва от самия Буш по адрес на Браун, поздравявайки високото качество на работата, която Браун върши. През 2005, след тежките последствия от урагана Катрина, Браун е уволнен поради показаната некомпетентност при овладяване на ситуацията. По-късно фразата „heck-of-a-job” се превръща в саркастичен жаргон, насочен към хора от политическия или финансов елит, които се славят като некомпетентни (бел. прев.)

Превод от английски: Александър Феодоров