Полицията е организираната престъпност

jockpalfreeman.jpg

България е на второ място по брой полицаи на глава от населението в Европа и на осмо място в света. От това логично би трябвало да следва, че България е на второ място по сигурност в Европа и на осмо в света. Разбира се, това съвсем не е така.

Всяка страна би могла да има проблем с престъпността; има много и различни обяснения за това какво я причинява и какви са възможните решения. Фашистите, като Патриотичния фронт например, биха искали да вярвате, че това е въпрос на етнос или религия. Либертарианците биха казали, че капитализмът създава неравенство, което от своя страна поражда бедност и престъпност. Десните, като ГЕРБ, проповядват, че престъпността просто се извършва от лоши хора. Човечеството анализира причините за престъпността откакто Адам и Ева са откраднали Божията ябълка. Престъпността не е проблем, който стои само пред България. Както посочихме, всички държави са потърпевши. Проблемът, пред който е изправена България е, че многобройните полицейски сили не правят нищо, за да го разрешат. Въпросът, който стои пред България е: Защо разполагаме с огромна привилегирована полицейска класа, но нямаме резултати?

Прочети още...

Управление на безредието (Джеръм Рууз)

jerome-roos.jpg

Живеем в свят, който е с главата надолу. Както гласи едно широкоразпространено меме, "всичко, от което се страхувахме при комунизма, – че ще загубим домовете и спестяванията си и ще бъдем принудени да работим вечно за мизерни заплати без право на глас в системата, – стана истина при капитализма." Вместо да доведе до по-големи икономически и политически свободи, както винаги твърдяха адептите му и интелигенцията, крайният триумф на неолибералния проект върви ръка за ръка с драматична експанзия на държавния контрол и наблюдение. В момента повече хора са под поправителен надзор в САЩ отколкото са били в Гулаг в пика на сталинисткия терор. Сървърите на Националната служба за сигурност на САЩ могат да съхраняват 1 милиард пъти повече данни от Щази. Когато Берлинската стена падна през 1989 г., в света имаше 15 огради и стени по границите. Днес те са 70. В много отношения антиутопичното бъдеще от новелите и филмите вече е тук.

Прочети още...

Расизъм: Една страст отгоре (Жак Рансиер)

jacques-ranciere.jpg

Бих искал да добавя към дневния ред на днешната ни среща някои разсъждения относно понятието „държавен расизъм”. Тези разсъждения се движат срещу общоприетата интерпретация на мерките, приети наскоро от нашето правителство, от закона за бурките до изселванията на роми. Тази интерпретация съдържа един опортюнизъм, който използва расизма и ксенофобията за изборна изгода. Тази т.нар. критика подхранва схващането, че расизмът е обществена страст, уплашената и нерационална реакция на ретроградни слоеве от обществото, които не могат да се приспособят към новия мобилен и космополитен свят. Държавата бива обвинена в провал да изпълни дълга си, като демонстрира безразличие към тези слоеве. Но това обвинение само подсилва ролята на държавата, представяйки я като лицето на рационалното срещу обществената нерационалност.

Прочети още...

Революцията няма да бъде финансирана

rev-not-funded.jpg

Време е да освободим активистите от непео-промишления комплекс.

Откъси от книгата The Revolution Will Not Be Funded. Книгата събира 21 опитни цветнокожи радикални активистки, изследвайки дефектите на непеотата като агенти на социална промяна. Представяме на вниманието ви откъси от три глави от книгата.

Системата на непеотата (неправителствените организации, НПО) е опитомила поколения активисти. Те размениха голямата визия за социална промяна за заплати и канцеларски материали; отказаха се от привличането на хора в кампании за сметка на писането на проектни предложения; отстъпиха контрола над собствените си движения на бизнес ръководители в заседателни зали.

Прочети още...

Размисли върху Касториадис и Букчин (Явор Тарински)

qvor.jpg

Основната заплаха за природата и човечеството днес идва от централизирането и монополизирането на власт и контрол.
Вандана Шива [1]

Днес постоянно ни се втълпява "отгоре", че нямаме друг избор, освен да се примирим с настоящото положение. Доминантните властови институции правят всичко по силите си, за да ни убедят, че решението на социалните и екологичните ни проблеми се крие в същите тези политики, отговорни за тяхното създаване. Убеждението, че няма алтернатива, продължава да доминира в мейнстрийм дискурса и широко разпространената консумеристка култура, в комбинация с продължителната криза на представителност, изпълва общественото въображаемо с цинизъм, конформизъм и апатия.

Прочети още...

2011: година на окупации, която промени света (Паoло Гирбадю)

paolo-gerbaudo.jpg

Площадните окупации през 2011 г. са повратен момент, въпреки неговата преходност, който промени дълбоко грасруутс и институционалната политики.

Какво стана с голямото обещание за социална промяна, издигнато от "движенията на площадите" през 2011 г.? Какво оставят след себе си тези зрелищни окупации от Тахрир в Кайро до Пуерта дел Сол в Мадрид и Синтагма в Атина? В каква степен допринесоха за ускоряване на каузата на "99%" или на "обикновени хора", за които претендираха че се борят?

Прочети още...

Размишления върху понятието 'дясно хипи'

auction-20s-dress-thumb.jpg

Въпросът, който си задавам в това есе, е защо, още от "началото на прехода", идеологически десни организации обръщат толкова значително внимание на "хипарливите" среди в младежките култури, защо за тях е важно да превърнат "хипарливите" младежи в десни?

Бих искал да започна със "зората на прехода", когато най-главният хипар на страната – Васко Кръпката – пееше на "митингите" на СДС "комунизмът си отива, спете спокойно деца". Погледнат от днешна перспектива, призивът "спете спокойно деца" може да се тълкува като намерение за приспиване на масите. Сънят след това обаче беше сериозен кошмар, в никакъв случай не беше спокоен, какъвто ни го обещаваше Кръпката. Архе-хипарят на страната имаше своят солиден принос за победното шествие на Синята идея, макар и днес да изглежда като да се е изпарил и ни се чува за него, ни се вижда, като да е безследно изчезнал.После един друг гуру на прехода, шаманът на дясното Евгени Дайнов също демонстрираше хипарски "имидж", та чак нямаше как да не повярва човек, че дясната идеология и хипарството са се съчетали безпроблемно.

Прочети още...

Кой, как и защо продава неолиберализъм в българските университети (Никола Петканов)

bls-logo.jpg

Българско либертарианско общество, или накратко БЛО е едно от многото НПОта,  функциониращи на територията на България, които лансират неолиберални политики в общественото пространство. Въпреки че реториката, опорните точки и целите на този тип организации са сходни, в тази статия ще разгледаме подробно именно БЛО (а не ИПИ, Институт за радикален капитализъм „Атлас“ или др.) заради особените методи на пропаганда, които използва, както и поради специфичната група, таргетирана от тази организация, а именно студентските среди и изобщо младите хора.

Прочети още...

Организиране за радикална промяна отвъд изборните урни (Бен Рейнълдс)

ben-reynolds.jpg

Историята показва, че най-добрата ни надежда за радикална социална промяна се крие не в сферата на електоралната политика, а в изграждането на народна власт отдолу.

Колективът "Без алтернатива" наскоро публикува отговор на критиката ми на социалистическата подкрепа за президентската кампания на Бърни Сандърс. "Без алтернатива" твърди, че Демократическата партия е "арена на борба", която може да бъде окупирана, както всякo обикновено обществено пространство. Те смятат, че в политиката трябва да се постига баланс между принципите и практиката, което означава, че ние трябва просто да игнорираме по-консервативните политически позиции на Сандърс. Най-важното е, те твърдят, че можем да разширим силата на социалните движения като "Окупирай" и "Black Lives Matter" чрез "окупиране" на политическите институции като Демократическата партия.

Прочети още...

Радикалното организиране в 21. век (Явор Тарински)

qvor.jpg

Революцията не е „показване” на хората как да живеят, а да бъдат накарани да живеят. Революционната организация трябва винаги да помни, че нейната цел не е да кара своите съмишленици да слушат убедителни речи на експертни лидери, а да ги поощрява сами да говорят за себе си, за да постигнат, или поне да се стремят към, равно ниво на участие.
Ги Дебор [1]

Днес сме свидетели на задълбочаваща се криза на представителността, която засяга не само политическите партии, но и традиционните леви организации. Затова съвременните радикални организации, стремящи се към социална еманципация трябва да приемат нови начини на мислене и действие, които да са по-адекватни на сегашната реалност.

Прочети още...

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop